Михаил Казиник
В съвременното общество не се намират особено лесно хора, които усъвършенстват света. Ние живеем в един минорен период когато всички се опитват да вземат от света всичко, което виждат и дори не виждат. Макар че дори и да успеем да вземем нещо, оставаме неспособни да се възползваме от него или просто не го правим.
Михаил Семьонович Казиник (р. 13. 11. 1951) е човек, който учи как да възприемаме света и вкуса му. Идеята му за настройването на човека на необходимия лад, необходимия тон само по себе си заслужава уважение. Бих казал дори, че той е поел ролята на майстор на човешките души. При това Михаил Семьонович не открива нещо ново, той заявява нещо концептуално – преди да се научим да стоим, трябва да можем да седим.
Михаил Казиник е музикант, изкуствовед, писател, режисьор, философ на класическата музика, автор и водещ на множество програми, чиито жанрови особености дори не искам да уточнявам. Той може да застане зад всяка табела, тъй като в рамките й ще успее да предаде собственото си волно звучене.
Михаил Семьонович е автор на множество статии, публикации и интервюта, и съавтор на цикъла от 64 филма „В свободен полет”, посветен на световната музикална култура. Автор е на книгите „Тайните на гениите”, „Тайните на гениите 2” и „Вълновите пътища към музиката”, в които всъщност настройва самия човек.
Като цяло това е един човек, чиято биография се възприема чрез въприемането на обема от постъпките му, а не посредством линейното възприемане на отделните данни. Дори единствено методиката му за комплексно-вълновия урок (въз основа на която днес се преподава вкуса на звука в школите в България и Литва) е достатъчна, за да зачислим Михаил към редиците на великите личности.
Позицията на Михаил Казиник се заключава в това, че човекът е код, който трябва да бъде разгадаван, а не разглеждан от позицията на най-простите функции. Това предполага определен обем на живота, а не разделянето му на ниски и високи функции, макар че и това въсщност никак не е малко за съвременните обитатели на Земята. В действителност идеята за снемането на преградата между мигът и вечността е магическият кристал на истинното съществувание.
«Реалният свят е светът на вибрациите» - ни учи Михаил, способен ли е обаче днес някой да проумее това? В днешния свят на масови зрелища, храна, при която по-важен е обема, а не вкуса, появата на хора като Михаил Казиник е истинско благоденствие за човечеството. Той не просто тълкува обичайните истини и правилните неща, а ги разкрива.
Михаил Казиник е следотърсач, който борави със собственото си разбиране на Бах, Моцарт, Айнщайн, Достоевски, Пушкин. Човек добива усещането, че той е изградил матрицата, в чиито рамки се осъществяват идеите на велики хора, макар някак по особен начин, можем дори да кажем, свойски, «по казиниковски».
Човек трябва да умее да възприема Михаил Семьонович. Той следва вълна, след вълна и безсмислено се опитва да се качи на гребена й, а човек трябва да бъде вътре в нея. Анализът на движението на музиката, звука, вибрацията, т. е. на висшето, което нашият мозък може да възприема и осъществява, разширяването на съзнанието до работата на цял оркестър – всичко това действително заслужава уважение. За Михаил човек е онзи, който е личност, тъй като е физичен и има златно сечение и при това не едно.
Човек не трябва просто да живее, следвайки идеите, той трябва да живее, като ги осъществява, освобождавайки се от роба в себе си.
RSS: