Отшелник. Метод
Тема: Образователни
Година на публикуване: 2012
Цена: 150.00 EUR
Тази книга е предназначена за разбиращи и търсещи хора. В нея се опитах да изложа основите на грамотното развитие на човека и да покажа какво представлява развитието изобщо.
В различните времена и епохи са съществували и знаещи и незнаещи хора, но никога не е имало такова множество, което да пречи на хората да се развиват, каквото има днес. Такива са днешните условия, човек е загубил истинското си дишане и затова е принуден да живее, опирайки се на различни лъже-способи. При това човек е принуден да ги защитава и да ги обявява за единствените верни способи.
Когато изгубим способността да използваме съзнанието си, се лишаваме от своите свойства и способности и просто следваме едни нерегулируеми процеси, които определят човека като функционална единица. В този случай определението «човек» ни подхожда само отчасти. Такъв човек не може да търси и да се стреми, което всъщност означава, че той не може да се нарича човек. Затова тази книга е предназначена за онези, които все още могат да четат и слушат, чиито очи не са замъглени и чиито уши не са запушени.
Това е една книга за изкуството да се възпитава живота, в основата й лежи моят 30-годишен преподавателски опит, осъществен по цял свят. Методът е това, което ми позволи да участвам в реалното израстване в развитието, а не просто безмозъчно да приемам една или друга система, просто защото пътят ми се е пресякъл с нейния. Методът е това, което ми позволи да структурирам знанието, така че да разбера как да премина през вратата. Методът е онова, което ми помогна да спирам, да се връщам и да започвам всичко отначало. Методът е това, което ми позволи да контролирам собственото си «аз», собственото си его.
И днес, когато човечеството е загубило ритъма и тоналността на човешките отношения, когато не разбира същността на различните действия, а просто се крие зад различни названия, когато «ванилността» на съществуването, леността и отвлечеността на съзнанието са изместили разумните и удовлетворяващи човешкото начало действия, единственото спасение за човека се крие в познаването на Метода.
Днес, когато човек вече не разбира разликата между емоциите и чувствата, когато реагирането ни е лишило от възможността дори да се замислим за това, че реагираме, си струва да зададем въпроса може ли да съществува изобщо човешкото начало! Когато децата в училищата биват зомбирани със знания, вместо да ги обучават, когато липсва разбиране и на ритъма на обучение, и на възможностите на отделните ученици, е важно да не се позволява да се унищожи личността и уникалността й още в началото на формирането й.
Затова смятам (и дори съм убеден), че тази книга ще бъде за много хора полезен източник по пътя към овладяването на изкуството на познанието, тя ще успее да ги опази от ненужните и необмислени действия и ще ги научи да поставят, а може би дори и да разрешават, въпросите, които са поставили пред себе си.
Често задавани въпроси
Отзив
В процеса на себеопознаване и търсене на изначалната човешка природа и първопричините, породили такова разнообразие от индивидуалности в света, открих интересна теория за девет равнища на съзнанието, взаимосвързани в една, по мое мнение, адекватно разгърната структура. Разглеждайки съответната схема и препрочитайки главата "Учение" от вашата книга, започнах да виждам сходства между вашето обяснение и структуриране на дванадесет преживявания при човека и теорията за девет равнища на съзнанието. Схемата е следната:
- СВРЪХ ДУША – разделя се на множество индивидуални души.
- ИНДИВИДУАЛНА ДУША – избира да има физическо преживяване и допълнително се разделя на ВИСШ РАЗУМ И ФИЗИЧЕСКИ УМ.
- ВИСШ РАЗУМ – има собствена сфера на съществуване и възможност за едновременно преживяване на минало, настояще и бъдеще, и създава.
- МАТРИЦА НА РЕАЛНОСТТА – чрез която висшият разум да приведе своите идеи и понятия в копия от физически материал и по този начин да генерира физическа личност, способна да възприема създаденото от висшия разум в тези копия, като започне от:
- – УБЕЖДЕНИЯ И ВЯРВАНИЯ – това е несъзнателно равнище, където се ражда система от убеждения и вярвания, която преминава в:
- – ЕМОЦИИ – подсъзнателно равнище, което формира
- – МИСЛИ – или това, което ние приемаме за съзнателно ниво. ( Пето, шесто и седмо ниво се разглеждат всъщност като ФИЗИЧЕСКИ УМ или ЕГО.)
- АВТОМАТИЧНО ПОВЕДЕНИЕ = АВТОМАТИЧЕН ИНДИВИДУАЛЕН УМ – ниво, на което се преживява идеята за навиците на поведение. Това е вид безсъзнателно ниво, но не като горното (на система от убеждения), а е безсъзнателност – като отсъствие на съзнание.
- КОЛЕКТИВНА ДОГОВОРЕНОСТ – на това ниво съзнанието съвсем се приземява във физическото преживяване. Това е вид колективна несъзнателност, където ние автоматично приемаме определени неща като факт (идеята за гравитацията, за времето и пространството, за понятията горе и долу и др.) и това изключва необходимостта да се замисляме върху тях. Всъщност това са навици и модели, с които хората се съгласяват, без задължително да им обръщат внимание.
Разглеждайки схемата, може да се забележи, че е реализирана от горе надолу или изглежда сякаш е разгърната през призмата на свръхсъзнанието. Интересното е, че ако я обърнем на обратно и започнем от най-долните нива (които всъщност са физическият свят) и паралелно проследя зададената от вас структура на човешките преживявания, откривам сходства.
Вие пишете, че има дванадесет преживявания при човека, но след това забелязвам, че като преживявания, отговарящи на човека, обособявате пет: чувствени, временни, пространствени, преобразуващи, творчески. Реално – афектното, желаното и емоционалното преживяване – вие не включвате към тези, отговарящи на човешката същност. Дали това се получава, защото последните три всъщност не са съзнателни преживявания, а се случват на най-ниските вибрационни нива от физическия свят, а именно осмо и девето, ако правя паралел с приложената схема за девет равнища на съзнанието.
В случая ще започна по зададената от вас последователност, която приемам за правилна, ако изхождам от човешка гледна точка. Ще опитам да анализирам взаимовръзката, която откривам между вашето обяснение на афектното преживяване и как евентуално то се вписва предимно в същностните характеристики на деветото ниво от приложената схема.
Афектното състояние вие определяте като внезапно, идващо от изградения рефлективен модел на човека. Аз съотнасям такова състояние към най-ниското вибрационно ниво в схемата – полето на колективна договореност, където автоматично приемаме някои неща като даденост, без да се замисляме. Ако афектното състояние е внезапно, всъщност излиза, че е автоматично, вид реакция, породена от взаимодействието със заобикалящото ни пространство и е лишено от съзнателно усилие. Наличието на съзнателно усилие, по мое мнение, не предполага автоматични, реакционни действия и следователно изключва афектното състояние, като отговарящо на човека. Аз го разглеждам в по-голяма степен като преживяване, зададено от външното пространство, а не породено от индивидуалната човешка същност. Следователно мисля че всяко нещо, което е привнесено отвън и не отговаря на личностното преживяване на човек, остава изцяло в полето, където съзнание всъщност отсъства.
RSS: