Пътят на жената
В основата на книгата „Пътят на жената” лежи моят дългогодишен опит с обучението на жени, тръгнали по пътя на развитието. До голяма степен те сами инициираха основата на тази работа. Количеството въпроси, които достигнаха до мен, демонстрира не само активната роля на жените, но и тяхното участие в изграждането на книгата, както и грамотното излагане на самия въпрос, който принципно трябва да бъде прерогатив на мъжа.
Трябва да признаем, че в днешно време малцина си поставят въпроси, на които се опитват да отговорят. Условията на живот, в които се намира съвременната жена, я лишават не само от възможността за хармонично съществуване, но и от разбирането за това какво е хармоничност. И това е трудност, пред която се изправят не само жените, които не се развиват, но и тези, които се опитват да направят нещо. Дори и да се въвлече в развитието, жената често остава в периферията на развитието, без да е способна да види в това нещо повече от емоция.
Повече от тридесет години изучавам древни практики и текстове, които имах щастието да намеря в процеса на търсене и част от това търсене посветих на въпроси, пряко свързани с естеството на развитието на жените. Всяко развитие е обем и докато той не се вмести в необходимата форма е трудно да се разбере какво, как и защо развиваме. Това се отнася най-мече за жените, които в днешното си съществуване често не приемат идеята за форма. Поради тази причина за формирането на обема на възприятие трябва време и търпение.
Обучението на жената е своеобразна борба с времето както за самата жена, така и за този, който я обучава. И най-важното тук е жената да се освободи от очакванията си и от желанието нещата да се случат бързо. Понякога това отнема години и дори десетилетия. Като цяло смея да твърдя, че съм натрупал такова количество работни дни, които ми дават основание да се възприемам като изследовател на жените.
Книгата, която посвещавам на жените и която се нарича „Пътят на жените” всъщност е по-добре да се нарича "Пътят към пътя на жените."
Само регистрирани потребители на сайта могат да прочетат тази книга безплатно. Вход.
За регистрация натисни тук.Коментари
Сърцето ми е птица без криле,
душата ми пресъхнал океан.
В безмълвието дните отминават,
в копнежа нощите летят.
Звездите са моите очи,
лицето ми е бледата луна,
приятели ми станаха планетите
и само слънцето сега,
неспирно, търся го накрай света.
RSS: