Съвършена
Тема: Жената
Година на публикуване: 2016
Книгата ще излезе от печат през 2016 г.
„Съвършена“ е книга, в която е събран моят 25-годишен опит натрупан при обучаване и наблюдения върху жени, които се занимават със своето развитие. Това е разказ за една жена, която не е съумяла да се впише в пространството на живота. Тя е преминала през най-различни емоционални състояния: преживяла е и безпаричието, и сложни семейни отношения, и несполучлива любов... Жената загърбва всичко за да не вижда повече този неприветлив свят, но в реалността тя все повече се потапя в него.
Книгата повдига въпроси животрептящи за всяка жена: здравето, раждането и отглеждането на дете, храненето, любовта и отношенията с мъже и, в частност, нейните лутания в стремежа да се осъществи като жена. Вие ще научите за реалните събития и ситуации, в които попада Съвършената в продължение на 25 години.
Внимание!
„Съвършена“ е книга представляваща напрежението на седмото интегрално поле, тя е персонален предмет на силата.
Препоръки за ползване на книгата:
- да се чете само в спокойно състояние;
- да не се храните два часа преди и един час след четенето;
- да не се четат паралелно изменящи полето книги в електронен формат;
- да не давате личният ви екземпляр от книгата на странични хора.
Коментар 1:
Стандартният ум би започнал трактовката през призмата добро-лошо: лошо ли е, че тя не се е вписала или пък да се впише би означавало да загуби Себе си; захвърлянето глупост ли е или подвиг, потапянето в света жалост ли трябва да буди или радост?
...За да не мисли читателят, се представят мислите на автора, които изискват пояснение и разшифровка. Защото така или иначе оценка на това, което се случва, ще бъде дадена.
Какво се ражда у мен в отговор на прочетеното:
"Не се вписала" ли – може би не се е регистрирала на обичайния за повечето етаж, което за нея би било приковаване в опита; бих казала тук, че тя по-скоро е продължила към преживяването на нов опит.
Захвърля всичко – тук сякаш става дума за ескапизъм на нивото на думите, но всъщност ключовият въпрос е «Защо?» - за да се потопиш в Себе си и да извлечеш Истината не от крещящата външна Среда, която те изважда от ритъм и те лишава от енергия и радост, налагайки ти ограничения и блокажи, а от Себе си. Това отхвърляне всъщност се превръща в «откриване» на Себе си.
А що се отнася до това «потъване в света» - защо в света? Потъване действително има, но не във външния, а във вътрешния свят, затова в рамките на едно изречение употребата на една дума нарушава смисъла. Защото от това потъване във вътрешния свят започва да се възражда външният свят, но вече различен – прекрасен и пълен с възможности, изобилие, сияещ от красота, хармония, любов и дори спокойствие. И тук предвиждам следния въпрос: за този свят ли говори тя всъщност? Да! Просто всичко това можеш да видиш едва след като прелееш от напълване навън към света, а не когато черпиш от него. Защото да черпиш отнякъде – докато все още не си заобиколен от Себе си – е чужда илюзия.
...В заглавието «Съвършена» виждам два смисъла и затова то е отчасти провокативно: съвършена, като свършила всичко възможно, създала песен, подобна на стон и спокойно спряла да почине; и съвършена като Жената от Върха.
Коментар 2Любовта наистина не може да бъде удачна или неудачна - нея или я има или не! Любовта е качество на преживяване на живота, възможност да живееш С..., ЧРЕЗ..., даже бих казала В Любовта.
Човек, който възприема и изразява истинната, чиста любов, не търси отклик, не очаква нищо в замяна. В тази връзка бих добавила, че любовта не е нужно да бъде споделена, за да бъде проявена. Ако някой твърди, че това е преходно състояние, значи не умее да чувства и разбира истинската същност на любовта.
Според мен не може да обичаш някого или нещо за известно време. Ако някой казва: „Аз обичах този човек (занимание)...вече не...“ – това просто не е било любов. В същността си любовта е безусловна, безкористна, всепрощаваща и най-вече непреходна. Любовта не осъжда и не отрича.
Да преживяваш истинната природа на любовта, за мен означава да виждаш, чувстваш и осъзнаваш причините и следствията, взаимовръзката между всичко случващо се. Тогава разбираш, че каквото и да правят хората, както и да постъпват, действията им винаги са породени от любов, макар и това да не е видимо на физическо ниво.
Ако живееш в любовта, просто я отдаваш и не чакаш възвращаемост, защото така или иначе, по един или по друг начин, я получаваш.
И тогава, дали ще кажеш че обичаш всичко и всички или че не обичаш нищо и никого, е равнозначно. Различно е единствено през каква призма ще бъде определено казаното. И в такъв случай, от гледна точка на безопасността (или просто, за да не те помислят за луд), може би е по-удачно да твърдиш, че не обичаш никого.
Възможността за преживяване на истинната любов спомaга за разбиране на света такъв, какъвто е. Също така върви и с осъзнаването, че за да бъде реализирано таково качество на любовта във физическия свят, е нужно съотвествие - човек, способен да се отвори за подобно изживяване.
Въпроси и отговори
Нима може да има неудачна любов? Как може тя да бъде неудачна? Ако е неудачна, то може би това не е любов?
Любовта не може да бъде неудачна, неудачно може да бъде нейното определение.
RSS: