Свръхсиметрията на ритъма
Ритъмът предава най-ефективно геометричния принцип на еквивалентността, заложен в теорията на Айнщайн. Ритъмът е силата на природата, която определя генерирането и трансформацията на енергията и разделя енергията според временен и невременен модел на съществуване.
Основният проблем на съвременния човек се крие в неразбирането на метода на причинността. Методът на причинността изхожда главно от способността на съзнанието да оперира с причинни величини. Затова преди да се пристъпи към разсъждаване за причинността, трябва да се построи модел на това разсъждение.
В основата на метода на причинността лежи понятието свръхсиметрия, което човек трябва да изяви и изрази в своето съзнание. Законите на природата определят симетричните и асиметричните показатели, в които всъщност несиметрично състояние не може да съществува. По-точно не си струва то да бъде разглеждано, тъй като несиметричното състояние е временно и крайно. Единствено симетричното състояние може да поражда и развива закони или по-точно да ги поражда, защото развиването на законите се извършва от свръхсиметричното състояние, чиято основа е науката за асиметрията или ъгълът на ускоряване на симетрията.
Триизмерното пространство представлява израз на симетрията, законите, които са залегнали в ъгловите (ритмичните) изчисления, водещи до създаването на вибрационно поле, в чиято основа лежат вибрационните оси. Именно вибрационното поле е самият живот и то може да се усъвършенства и развива.
Това поле със своите честотни характеристики е представено в нас от главата, където носител на асиметрията се явява съзнанието. Всъщност много малко хора днес са в състояние не само да осъзнаят в пълна степен, но и дори да си представят, че тялото им живее според законите на три различни вълнови теории.
От гледна точка на вълните, тялото ни не може да се разглежда като една цялост, докато не обединим теорията на полетата или теорията на деветте вълнови групи (всяко поле има три вълни) в едно единно тяло. За тази цел трябва да накараме едно поле да се намира в колебание, едно – в покой и едно – във въртене.
В колебание се намира полето, чиито носител се явява съзнанието и, грубо казано, главата, в покой – ръцете и гърдите, където носител е дишането и , може да се каже, гърдите, а във въртене се намират краката, където носител на захранването е корема, т. е. мястото, което би трябвало по природа да захранва човека.
Нашето тяло представлява три набора от диаграми, като всяка група се подчинява на развитието, ако е зададено и осъществено понятието на свръхсиметрията. За да разбере фундаменталността на казаното тук, човек трябва реално да го осъществи. Тук няма нужда нито от интуитивни, нито от логически понятия. Важно е да има изразена ос, т.е. тя не просто трябва да бъде налична, но човек трябва да има способността да я върти посредством съзнанието си.
Тялото ни трябва да представлява един подреден набор от усилия. Като тук подредбата представлява висшият ритъм. Усилието не може да съществува без ритъма, тъй като става дума за един вълнов модел, който изисква движение.
Изобщо, нашето съзнание трябва да премине пътя от съблюдаването на простите геометрични нужди до локалната симетрия (невъртяща се ос) преди да изрази и, следователно, истински и абсолютно да разбере какво представлява свръхсиметрията.
Симетрияна не може да бъде опозната чрез теории, тя може да бъде опозната единствено чрез физическата същност. Теорията може единствено да предложи метод за това познание.
27 януари 2012
RSS: