Ритъмът е знание за преживяванията
Знанието представлява преди всичко умение да се класифицира онова, върху което се фокусираме. Фокусирането се отличава от реагирането с това, че съзнанието ни е насочено към предмета на вниманието ни и го удържа, като така се изчерпват вътрешните ресурси на усилие, които всъщност обезпечават фокусирането.
Развитието на фокусирането е невъзможно без ритъма. Това е импулс, който първоначално се тренира, а след това се превръща в естествена функция. Този импулс от една страна преминава във формата на безусловния рефлекс, а от друга, продължава да представлява функция, подлежаща на развитие (фокусът е основата на съсредоточаването, а съсредоточаването е основата на концентрацията).
Най-важното е това, че фокусирането създава и структурира процеси, които не се подчиняват на времето, макар и да се обозначават чрез него, а зависят единствено от силата на функцията на опита. Тази сила се подчинява на структурата на пространството (което тази сила създава), т. е. на определен енергетичен модел, способен да регулира работата на мозъка.
Самият строеж на тази структура има определен ритъм и впоследствие го изразява. Следователно опитът и ритъмът имат един корен. Ето защо когато говорим за ритъм, оразличаваме разбирането си на временно (усещане), пространствено (чувство, емоция) или ритмично разбиране (опит). Това означава, че за човека понятието ритъм се свежда или до определяне на реакцията на ритъма, или до умението да живее в ритъма.
Явно по природа сме дарени със способността не само да живеем в ритъм, но и да умеем да го изживяваме. Обаче попадайки в ритъм на съществуване, който или ни забавя, или ни ускорява, ние изгубваме функцията на изживяванията си. Само когато се намираме в естественото си състояние, ние можем да дадем възможност на ритъма да се изрази. Но за да се превърне изразяването в изживяване, ни е необходимо съсредоточено съзнание, за да можем да преминем от състоянието на келто-африканеца в това на китайо-европееца.
10 февруари 2012
RSS: