Интегрална дреха
Интегралната дреха е вид дреха, способна да включи определени показатели в нашето тяло, които намират израз във формулата на възприятието. Това оказва върху мозъка ни нерефлекторна реакция, която се основава върху късата вълна на емоциите и има дълъг резонансен ефект, действащ по време на цялото използване на предмета.
Основните показатели на интегралната дреха са нейната форма, цвят и визуалното себе-възприемане по време на носенето й. Интегрална може да се нарече онази дреха, която създава най-малкото три импулса на възприятие, които се преобразуват в определен формат на преживяване. Преживяване, което трябва да възниква всеки път, когато използваме дрехата.
Когато постигнем подобно преживяване, ние получаваме важен енергиен акумулативен ефект, свързан с натрупването на енергия в самата дреха, тъй като изразявайки за определено време интегрално отношение към дрехата, ние слагаме началото на устойчив енергиен обмен, с което придаваме на дрехата съзнание и я ритуализираме.
Интегралната дреха е вид дреха, притежаваща свой ритъм, който не се определя от временни показатели като модата. Най-важната й задача е формата, която трябва да се синхронизира не само с тялото, но и със съзнанието на онзи, който я носи. На второ място идват материалът и цветът. Една такава дреха трябва да се възприема от носещия я и не бива да бъде „изключена”. Тя изгражда определен стил на поведение, тъй като с нейна помощ човекът изразява себе си.
Интегралната дреха може да бъде както сложна, така и проста. Тя може да представлява малко късче плат, кожа или дори тениска. В същото време ако самата дреха няма собствена форма, тя трябва да изразява формата на човека. В този случай ние, един вид, се татуираме чрез дрехата. Ако върху тази дреха има правилно разположени символи, тя се превръща в силен резонатор, като често значително усилва и преобразува живота на човека. Тя може също да ограничава определени процеси, които не отговарят на природата на човека. Въпреки всичко символното натоварване на дрехата трябва да отговаря на законите на интегралността, особено ако символът върху дрехата е най-основното в нея.
 |  |  |
В живота си ние или взаимодействаме с пространството, или то ни поглъща, а дрехата е най-важното звено между нашето вътрешно и нашето външно. Тук особена роля играят постоянните форми – независимо дали става дума за колан,, тениски, дънки или кожено яке. С други думи всичко, което може да се носи дълго и с което можем да поддържаме ритмичен контакт, а не просто да ползваме еднократно.
Интегралната дреха винаги поддържа връзка с мозъка, била тя и просто тактилна. Върховната интегралната дреха е подчинена на символ, който оказва както визуално, така и тактилно въздействие, като чрез тактилността на формата влиза във взаимодействие с мозъка и го настройва. Това се случва най-вече при използването на бранд, на рисунка или знак, който съпровожда всеки вид дреха, налагаща реакция или позициониране.
Естествено тази дреха не можем да смятаме за интегрална, но в нея е заложен механизъм на отношения, който дори при най-простото изпълнение въздейства върху мозъка. А ако вземем зомби-група като, например, Луи Вюитон, ще открием ясно изграден модел на психическо въздействие, който има езотерични корени - именно това е направило този бранд интегрален, независимо от факта, че по форма и тактилност продуктите са на ръба на разбирането.
ОВ крайна сметка лудостта на дизайнера, създал необходимите настройки, си е свършила работата, като е помогнала на жреците от Луи Вюитон, т.е. притежателите на техни стоки (ако те са истински) да ги използват за собствени цели. Тоест, независимо дали това ни харесва или не, ако символизмът има свои закони и те са успели да се прехвърлят в дори несъвършени по форма продукти, то той има сила.
Затова, независимо, че не приемам този бранд, ми се налага да признаят интегралността в него. А ако един предмет е интегрален, той не може да се измерва в пари – как би могла да се определи цената на енергийни акумулатори, които дават живот и решават редица въпроси (дори самите ние да не ги разбираме). Вярно е, че тук има едно „но”: ако не приемем и не сме в състояние да преживеем интегралния продукт или още повече използваме фалшификат, то той няма да работи.
За интегралната дреха е важно поведението на мозъка, тъй като тя представлява второ интегрално поле. Второто интегрално поле е поле на отношенията, сравненията, реакциите, които постоянно ще резонират и ще се интегрират в съзнанието ни. Проблемът е, че това поле не се усвоява от съзнанието, тъй като е ограничено от условността на мисленето: „харесва ми – не ми харесва”, „добро – лошо”. Затова знакът, символът трябва да укрепи законите на интегралното поле и да му придаде определен ъгъл на интегрално мислене. Интегралната дреха е алтернативно мислене, при което ние сключваме договор най-малкото със самите себе си за това какво, защо и с каква цел ще носим.
 |  |
Човек, който разбира интегралността на дрехите, никога не би купил и не би облякъл дори тениска с неправилна форма, да не говорим за символите и рисунките по нея. Интегралната дреха е предмет на силата, затова, естествено, тя не може да се намери на места, където пространството не отговаря на задачите на интегралността. С други думи тя не може да се продава случайно и на случайно място. Затова онзи, който търси отговор тук, ще трябва да положи специални усилия.
Важно понятие при интегралната дреха е отрицанието. Тя е интегрално поле, именно защото спомага за взаимодействането с онова, което за много хора е отрицание, което вече го включва в полето на отрицанието. Излиза, че тя съществува в указан, но неразбираем за много хора смисъл. А когато бъде действително опозната, тя съдейства за преминаването в изцяло нов клас на съществуване. Нейната задача е да поддържа вида си като род, интегрален род, т.е. поле, живеещо по закона на резонирането. А нашето отношение е онзи вид резониране, при който ние задълбочаваме отношението си преди всичко към себе си.
Тук следва да се запознаем с трите вида дрехи, които представят отношението ни към нашето тяло. Първият е, когато самата дреха отсъства и ние реагираме на себе си от гледна точка на енергийния принцип. Така наречената дреха на Адам представлява нещо като енергийна обвивка. С други думи ние сме всъщност покрити с енергийна обвивка, която определя реакцията на нашето тяло към енергията на заобикалящото ни пространство.
Друг вид дреха е, когато тялото е покрито със знаци, т.е. татуирането, което от древни времена се е използва от много тотемни групи за усилване на себе-възприемането или за настройване на връзките, например, с рода.
И накрая, генериращата дреха е формат, при който не само се привнасят всички шест сензорни алгоритъма на възприятие, но и се създава допълнителен интегрален ресурс - енергиен обмен на тялото и съзнанието ни с това, което носим.
Интегралната дреха изразява преди всичко определеност. Всяко нещо трябва да определя и да бъде определено, такъв е законът на резониране на второто интегрално поле. Защото дори да не приемаме казаното, ние определяме казаното и така се съгласяваме с казаното. Когато определя, човек строи свое собствено царство, затова каквито и уменията за строене да имаме, когато продължаваме да определяме, ние продължаваме да строим едно поле на определяне.
Затова тук говорим за две състояния на нашата природа – „определяне” и „определяно”. И макар същността на определяното да е различна, тя зависи от състоянието на разума, който дава определението. С други думи в двойствеността нищо не се променя. Постижимото за ума в определяното е едно и също.
Дрехата, ако е получила определение, веднага преминава в класа на умопостижението, следователно тя представлява опит за свързване или интегриране. Докато не е налице свързване, дрехата се разглежда като проста, когато такова се появи, тя става интегрална.
Интегралната дреха трябва да се разглежда от позицията на две субстанции – душата и тялото. Както за душата определяме тялото като тяло, така и за тялото можем да определим душата във вид на интегрална дреха. Ако при това приемем приемането на отрицанието, то тогава ще имаме основание за каквото искаме – например за познание. Разбира се, тук ще сме принудени да утвърждаваме, но ще сме освободени от доказателства и следователно аргументът ни ще бъде разсъждението. Изобщо, още малко и ще стигнем до усвояването на философията.
 |
 |  |
 |
02 април 2015
RSS: