Гравиола
Системи на тялото: кръвоносна, ендокринна, лимфна
Форми на подхранване: тяло на обема, резонансно тяло, пресечено тяло
Гравиола (Graviola (порт.)) е растение от семейство Annonaceae, от рода Annona, вида muricata. Латинското название на растението е А. bonplandiana, А. cearensis, Guanabanusmuricatus. Сред другите народи гравиолата е известна като гуанабана (исп.), пау-пау (браз.), гуанавана, гуябано, коросолие, тоге-банрейзи, дуриан бенгала, нангка бланда, нангка лонда и т.н.
В дравидийските култури на езика малаялам (югозападна Индия) растението се нареча мулаатха, което буквално означава "ябълка горчица". По-малко известни са индийските имена на растението като шулрамфал и хануманфал. Според легендата принц Рама и неговия приятел и охранител Хануман са се хранили с плода на това растение по пътя си към Шри Ланка.
Гравиолата е малко, вечнозелено дърво, достигащо 5-6 м височина с големи лъскави тъмно-зелени листа, с плодове в жълто-зелен цвят (15-20 см в диаметър), с бяла плътност отвътре - много ароматна и сочна. Растението е най-разпространено в Бразилия, Перу и Карибския басейн, но се отглежда и в Западна Индия и Малайзия. Използват се листата, плодовете, семената, кората, както и растителен екстракт. В тропиците се използват всички части на гравиолата, като от тях получават ефективен екстракт, който се използва за увеличаване на кърмата след раждане, а също и като затягавщо средство при диария и дизентерия.
Растението има седативно, спазмолитично, хипотензивно и успокоително действие. В Перу се използва като средство против хелминти, както и за лечение на диабет. Местните племена в Гвиана използват растението като средство за укрепване на сърцето.
Полезни свойства
Проучванията показват, че химичните вещества, съдържащи се в растението, имат изразено антитуморно действие и имат селективен ефект върху различни видове туморни клетки (без да уврежда здравите клетки). Доказана е ефективността на гравиола при укрепване на млечните жлези, простатата, панкреаса, лимфната система, яйчниците, шийката на матката и пикочния мехур.
Основните форми на влияние:
- Убива раковите клетки и забавя растежа на тумора
- Притежава силен антидепресантен ефект
- Притежава противовирусен ефект
- Намалява спазмите
- Убива бактериите
- Убива вирусите
- Убива паразитите
- Намалява треската
- Намалява високото кръвно налягане
- Намалява честота на сърдечните съкращения
- Подпомага храносмилането
- Разширява кръвоносните съдове
- Спира гърчове
- Успокоява
- Стимулира матката
Състав
В растението се срещат ацетогенини, сред които анокаталин, аноегзоцин, аномониуин, аномонтацин, аномурикатин А и В, аномурицин от А до Е, аномутацин, анонацин, анонацинон, анопентоцин от А до Е, цис-анонацин, цис-коросолон, корепоксилон, коронин, коросолин, коросолон, донгексоцин, епомуриценин А и В, гигантетроцин А и В, гигантетроцинон, гигантетроненин, гониоталамицин, исо-анонацин, яворицин, монтанацин, монтекристин, мурацин от А до G, мурикапентоцин, мурикаталицин, мурикаталин, мури-катенол, мурикатетроцин A и B, мурикатин D, мурикатоцин от A до C, мурицин H, мурицин I, мурикореацин, муриегзоцин 3, муриекзоцин от A до C, муриекзол, мурисолин, робустоцин, ролиниастатин 1 и 2, саба-делин, соламин, увариамицин I и IV, ксиломатицин.
Прилагане
Пие се с чай Пуер. Ако се приема два пъти на ден – в 50 мл чай се сипват 3 капки. Ако се приема три пъти на ден – по 2 капки. С цел ефективно въздействие един час преди и един час след приемането му не се яде нищо.
В комбинация с кристала аметист продуктът е идеален за лимфната сиситема (едно пръскане от 50 мл.) В проекта "Храната на бъдещето" се използва за подхранване на лимфната система във вторник.
Противопоказания
Не трябва да се използва по време на бременност, както и от хора с ниско кръвно налягане и при индивидуална свръхчувствителност. Големите дози могат да причинят гадене.
RSS: