Ритъмът на Нана (Nanã)
Характеристики
Ден от седмицата: събота
Ден за почитане: 26 юли
Метал: месинг
Цвят: бял със сини ленти или виолетов
Части на тялото: защита на стомаха, матката, женските полови органи, корема; защитава бременните жени.
Храна: хляб от натрошено и обгорено зърно, който се сервира с мед, каша.
Архетип: ярък и артистичен темперамент, съчетава внимателност, търпимост, зрялост, устойчивост, доброта, дружелюбие.
Движения: изпълнени с послушание и концентрация. Понякога в тях присъства провлаченост и тежест.
Символ: огърлица от мидени черупки, заплетена на гърдите и насочена нагоре и надолу.
Нана
Между света на живите и мъртвите има портал. За този проход или граница между живота и смъртта е отговорна неговата владетелка Нана (Nanã), госпожа смърт Даса-Зуме (Dassa Zumê), пораждаща ику (Iku — смърт, йоруб). Нана олицетворява онези сили на природата, от които човек се бои най-много, защото никой не иска да умре! Тя е дама, която отговаря за прехода от този живот в други, стопанин на магическия портал, на прехода между измеренията.
Тази елегантна дама никога не се тревожи за своя собствен живот. Тя явява себе си и своите деца (оришите Обулае (Obaluaê), Осае (Ossãе), Оксумаре (Oxumarê) и Ева (Ewa)) в благородна форма и изисква уважение към това, което тя е. Борбата със смъртта е борба с Нана. Така че, ако не искаш смъртта да те последва, сприятели се с нея приживе. За това трябва да се опознае пулсът, туптенето на сърцето на смъртта. Нана е хитра, провлачена и блатиста, тя е сива и дъждовна.
Нана е ориша на живота, която представлява смъртта и ние трябва да се отнасяме с нея с най-дълбоко уважение и любов. Нана е майката на капоейра, тя кара хората да не се страхуват от смъртта. Нана учи човек на най-първата игра — игра със смъртта. Нана е най-страшната от всички ориши (оrishas), но и една от най-уважаваните. Това е най-древната и много мощна по силите си ориша. Нана е заклинание на смъртта. Нейните песни са молитви за лесната смърт, която да дойде скоро, и молитви за запазването на живота.
В дома за поклонение на ориша, в храмовете, Нана се ползва с респект и всички са се страхували от силите, които тя олицетворява. Смята се, че тя е майка на едрата шарка и се появява винаги, когато има епидемия, затова в древността йоруба са се учили да играят с нея, да познават ритъма й, да се противопоставят на смъртта. Ритъмът на Нана е истинско предизвикателство, той е борба за вътрешна свобода.
Нана живее в места с много вода, в блата; тя като цяло е родена от вода, разлята по земята, от калта, образувана от смесването на вода и пръст. Къде се проявява Нана? Тя е в мръсотия, в смесването на водата и земята, в торфеното блато, в неговия център и източник на регенерация, в дъжда, бурята, проливния дъжд. Дъждът е един вид измиване на тялото и е знак на почит към Нана, развихрила се в своята стихия. И ние в никакъв случай не трябва да обвиняваме дъжда, който понякога се случва, когато пътувате, по време на срещи, фестивали и събития. Дъждът е част от живота, той идва, за да напои земята. Ако той е твърде много, то е защото силите на природата, а именно, Нана, не са удовлетворени. Да, мои приятели ... Всички искаме да виждаме доброто и никой не иска да види гнева, да види Нана! Мога да ви уверя, че няма нищо по-страшно!
Почитана като старейшина лаба (laba — женското проявление на ориша), Нана е много важна в ритуалите на йоруба: тя познава смъртта, за да има живот. Това е като смърт с цел да се живее в света. Нана е като майка — добра, мила, любяща, разбираща, чувстваща всичко, но когато е ядосана, тя не признава никого.
Легенда за срещата на Огун с Нана
В едно от пътуванията си пътешественикът и завоевател Огун достигнал до земите на Нана. Той знаел, че по тези места управлява необичайно силна стара дама. Може да се предположи, че е дошъл да завладее земите на Нана, тъй като там нямало ни армия, ни друга сила, способна да го спре. Но Oгун минавал от там просто между другото. Той отивал някъде другаде, но пътят му минавал през земите на Нана. Oгун не искал да променя маршрута си, тъй като бил смел и от нищо не страхувал.
Излизайки от гората, Oгун стигнал до мръсно блато — граница на земите на Нана. Трябвало да мине през него. Пътят му винаги бил прав, без значение колко е опасен и без значение кой управлява териториите. Предназначението и целта му са били единствените неща, от което се е ръководил. Огун се спрял в началото на блатото и току се канел да го пресече, когато чул дрезгавия и нисък глас на Нана.
— Тази земя си има стопанин. Помоли за разрешение да стъпиш на нея! — изрекла тя.
— Огун не моли, той взима! Огун не пита, той изисква! И нима една старица ще ми попречи да постигна целите си! — гръмко произнесъл Огун.
— Искай разрешение, млади войнико, или ще съжаляваш за това, — казала Нана с нисък глас и притихнала.
— Огун никога не се извинява и не се оправдава, той идва и бяга! Назад, стара жено, или ще срещнеш върха на моя меч или на моето копие!
Като казал това Oгун пристъпил в блатото, придържайки в готовност копието си с метален връх, за да се впусне в бой с Нана. Тя, с празни ръце, затворила очи и решила да погълне в блатото си непредпазливия и огнен воин.
Така и станало…
Дълго време Oгун, погълнат от калта на блатото, се опитвал доблестно да се бори с нея, за да се спаси и да се върне назад. Борил се за живота си, опитвайки се да излезе от водата и калта, които едва не го погълнали. Уплашен, почти без въздух, Oгун току-щял да пропадне, когато извикал:
— Стара вещице, едва не ме уби!
Безстрастна и спокойна Нана спокойно продължала да наблюдава:
— Ти си могъщ, млад и целеустремен, но трябва да се научиш да уважаваш това, което те заобикаля. Няма да преминеш през моята земя, обещавам ти!
И на Огун му се наложило да потърси друг път. Едно от последствията на тази случка било това, че в блатата никога не се използва метал. И до ден днешен нищо не можеш да направиш с метално острие срещу Нана…
RSS: