Въведение
Ритъмът е метод за измерване на пространството, притежаващ своя мяра и свои физични величини. Това е нещото, което регулира пространството и, следователно, стои над него. Ритъмът е обемна величина, която може да се изрази чрез модел. Даденият модел определя честотните характеристики в зададените ориентири. За нас те са три на брой – истината е, че третият ориентир не е проявен, тъй като се съотнася с природата на човека. Затова човек, който не е познал вътрешната мяра, не може да позволи на ритъма да внесе в живота му повече от това да използва само двата налични вече ориентира.
Първоначално дадените ориентири били определени за човека от седем планети. Освен това разбирането за ритъма в древността се изграждало въз основа на много ясни показатели, защото хората виждали, усещали и вярвали в ритъма, тъй като той ръководел измененията в човешката природа.
Хората не само, че вярвали в ритъма, но и се опитвали да го възпроизведат, като основната им задача била да се слеят с един или друг ритъм, тъй като всеки от тях притежавал свои собствени характеристики. В крайна сметка, това довело до появата на голямо разнообразие от форми и стилове в представянето на ритъма. Но лошото е, че зад всичко това била изпусната истинската същност на ритъма и това се случило в полза на емоциите, а не на геометрията.
Със сигурност, обаче, били правени опити ритъмът да бъде привързан геометрически към земята и това се изразило в тотемните форми за привързване на ритъма, откъдето, всъщност, сме получили квадрат за геометричен модел, върху който може да се наложи всеки един съществуващ ритъм. С други думи, ритъмът може да бъде познат само благодарение на квадрата (събирателно условие), тъй като има крайна дължина, за разлика от по-съвършената фигура на кръга.
По този начин, съзнанието на хората е успяло да улови ритъма в определен геометричен модел, опитвайки се да му придадат определено движение във вид на вживявания в съзнанието и тялото, подобно на свредел.
Именно превръщането на ритъма в практическа величина се превръща в основна задача за всички антични етноси. Защо? За да могат да получат власт над пространството, както и най-важното – да се освободят от временността, т.е. да избягат от смъртността. Понеже, освен всичко останало, ритъмът задава определено усилие, а с него и изменение, което е в най-висша степен разумно. Ритъмът се състои от определен набор от кодове, които се моделират за сметка на пространственото усилие, създавайки по този начин обем.
Ритъмът не трябва да се възприема времево или емоционално, а трябва да може да се преживява. Освен това не бива да реагираме на него, а да умеем да го изразяваме, защото в противен случай се превръща в линейна величина. Трябва да умеем да изграждаме истински отношения между себе си и пространството, както и да почувстваме силата, която се управлява от ритъма, в което на практика се изразява величието на човека – да познае обема на своето собствено съзнание. Истинският ритъм се улавя от мозъка и единственото нещо, което има значение, е неговата честота. На африканския и южноамерикански континент, например, човек възприема ритъма с гръбначния си мозък. Това е своеобразна физиологична формула, имаща графично изображение и позволяваща ни да се сдобием с интеграционно различие.
В днешния свят, ние вече имаме толкова много различни оттенъци в изразяването на ритъма, но същевременно толкова малко реално знание за него! Всъщност, може би единствената наука, или реално учение за ритъма, се явява наследството на културата Йоруба. Всичко останало е просто опит да се изследва обекта чрез малки величини, а този обект, всъщност, е огромен, напълно построен и заключен в сфера. Или по-точно в куб, който се намира в сфера. Той притежава лост и три изразени усилия, в зависимост от това къде се хващаме за този лост – в основата, по средата или в края.
Осъзнаването на ритъма е важно да се започне с матрицата. А матрицата лежи на повърхността – това е природата. Ритъмът трябва да бъде изпълнен със смислово съдържание, или поне с чувство. Само не и с емоция. Емоцията не ни позволява да се зацепим за усилието на ритъма и така просто оставаме в неговата проекция, като не преживяваме обема му.
Най-важното нещо е да се разбере разгръщането на ритъма. То се задава от целия пространствен модел и се регулира от усилието, което сме в състояние да възприемем. И тук възниква най-важният въпрос: колко общо на брой ритъма може да има? Ако разгледаме този въпрос от позицията на нашата действителност, то седем. Седем фазови усилия на Земята създават седем базови изменения, притежаващи свой собствен размер. В резултат получаваме седем събирателни и седем развиващи условия (спиралата се движи и в двете страни). Първоначално това е даденост, която трябва да бъде опозната. По-нататък, когато поместим себе си вътре в този квадрат, тогава можем да добавим свое собствено усилие и да получим кратност в измененията. Затова, ако наистина говорим за ритъма, то ние трябва да разберем неговата опора в съзнанието и тялото.
Ритъмът е връх, който е достъпен за опознаване от човешкия ум, тъй като той веднага ни обучава как да управляваме своите преживявания и да съответстваме на тях. Разбира се, ако вземем, например, свръх-хората, каквито се явяват африканците в по-голямата си част, то те са се родили вече в друго вибрационно поле. Африканците мислят чрез вибрациите, звуците и ритмите. Да, те не се изразяват линейно като нас, което по някаква причина дава правото на някои хора да се смятат за нещо повече от тях. Просто "глупостта" и менталното несъответствие на европейците до такава степен е парализирало мозъците им, поради което не само, че не са в състояние да преживяват вътрешните си процеси, но и да изразяват своето реално състояние.
Всъщност, това е една отделна тема, която изисква прекалено много обяснения на повечето от нещата, за които говоря. Но това е даденост, която пречи на много хора да разберат реалността. Но едно нещо е неразбирането за действителността, а съвсем друго – реагирането и неприемането, по простата причина, че тази реакция не дава възможност да се фиксира дори самата идея.
RSS: