Методът за изразяване на ритъма
Изразяването на ритъма преди всичко е свързано с неговото възприятие. А начинът за изразяването на ритъма представлява умението да се живее в система от знаци, когато самите знаци също образуват система, в която числото от плоскостта се превръща в обем. Но за да може да се разбере този обем, трябва да се обикне числото.
Вие в състояние ли сте да обикнете числото? За да можете да познаете ритъма, първо трябва да го обикнете, но за да може да го обикнете, преди това трябва да обикнете числото. Свикнали сме да говорим много за любовта, но за да има тя някакво изражение – любовта трябва да бъде обикната. А за да се обикне любовта, трябва да се обикне ритъма. За да се обикне ритъма, трябва да се обикне числото. Това е един затворен кръг, в който трябва да успеем да се внедрим, и едва чак тогава ще е възможно да получим енергията, която ще ни позволи да обикнем числото.
Т.е. числото е невъзможно да бъде обикнато без да бъдат изявени, създадени и образувани необходимите условия за тази любов. Какъв е смисълът да се разсъждава и философства относно любовта, без при това да се разбират условията за нейното изразяване, а още повече, когато и не умеем да обичаме числото. За тази цел човек трябва да бъде в контакт с развитието – когато едно поражда две, а не в контакт с разрушението – когато едно поражда минус едно или три.
Дори само ако разбираме как едно поражда нула, това вече ще бъде развитие, защото ще разбираме стъпката назад. Стъпка напред или стъпка назад – няма значение, тъй като и едното, и другото, всъщност, ще представлява стъпка. Ако познаем стъпката във всяко направление, тогава освен това ще сме способни да изразим и следваща крачка, в което и да е направление. И това фактически е начинът за изразяването на ритъма.
Ритъмът представлява стъпка, т.е. растеж, притежаващ своите енергийни, физически и ментални показатели. Именно всичките тези три условия трябва да присъстват в начина му на изразяване – но за това малко по-надолу.
На нас не ни е необходимо откровение без доказателствена база, защото иначе би се превърнало просто в част от информацията, макар дори това откровение и да успее да ни даде някакви висши преживявания за много кратко време. Но без доказателствена форма, всички тези преживявания така или иначе ще се превърнат в емоции.
И, всъщност, най-базовата доказателствена форма в този случай трябва да стане плътността на веществата, плътността на мярата, която характеризира ритъмът. Това е подобно на опората в дишането или в крачката. Ако нашето дишане няма ориентир, тогава няма достатъчен обем, а как да се получи плътност без него? Ако в нашата крачка няма сила, то няма и реален ориентир. На вас, например, ви се струва, че ходите напред. Но в най-добрият случай – тъпчете на едно място.
Ако се окажете близо до мен, ще са ми нужни само 2 секунди, за да ви докажа, че 70% от хората не умеят да ходят напред, а просто вървят назад. Това е най-голямата заблуда за човека, че отива на работа, в университета или в магазина – той, всъщност, си отива от тях. Докато нашите действия са несъдържателни, те няма как да имат някакъв израз. Съдържателността е физическо понятие – това е когато сме способни да накараме своя мозък, тяло и енергия да действат.
Всъщност трябва да разберем един единствен метод – как да съединим нашето физическо, ментално и енергийно, и чак тогава вече ще можем да говорим за различните методи. Без да сме се научили на единствения и най-важен метод – как да се задълбочаваме в това, което може да се превърне в множество – ние, всъщност, разтваряме себе си в действия, при които едно поражда три или минус едно. Т.е. за нас е важно да не се въвличаме в неща, които не можем да видим и оценим в процеса на тяхното правене.
RSS: