Плюсът и минусът на ритъма, или ритъмът за мъжа и жената
И мъжът, и жената се подчиняват на ритъма и се явяват като част от него, образувайки науката за развитието. Нашето тяло, съзнание и енергия живеят и се развиват съгласно ритъма – такъв е и механизмът на размножаването, растежа и смъртта. Въпросът се изразява единствено в условията на ритъма.
Да вземем, например, бутилка хубаво вино. Ако то е направено според всички закони, тогава ще притежава определена сила и ще продължи да се развива вътре в бутилката 100, 200 и, теоретично, колкото години пожелае. Развитието зависи само от постоянството в условията – тапата не трябва да прогние, температурата трябва да бъде постоянна, светлината да не нарушава синтеза и т.н. Тук всъщност виждаме идеята за съвършения ритъм, при който константата трябва да зависи от силата, която се формира вътре в бутилката. Но в тази ситуация външните условия се създават изкуствено, например, виното се разполага в изба.
Но дайте да си представим, че някъде в природата съществува постоянно място за усъвършенстване. Няма да намерим такова място! Излиза, че ритъмът на развитие и разлагане е характерен само за нашата Земя, където се създава модел, способен да се развива не само в зависимост от волята на небето и земята.
Така излиза, че имаме определени ритмични редове за земята, за небето и за човека. По-нататък остава тези редове да бъдат разложени по начин, позволяващ да се види условието за безпределно развитие. Такива условия има в небето, което удържа всички процеси, такива условия има и в земята. Те се различават единствено по ъгъла си на въртене, но не се различават в своята постоянна форма.
Представете си, че формата на Сатурн е кубична, каквато всъщност и е. Тази форма може да измени плътността и да увеличи скоростта на въртене на енергията, но геометрията не се променя. Ето защо и летят толкова боклуци в космоса (въпросните метеорити). Пространството трябва да диша, а значи – да се разширява и свива, което поражда отделянето на по-грубите енергии от по-фините. Същото е и на Земята: човек трябва да се научи как да овладее ритъма, за да се превърне във фигура за него и, следователно, да стане неизменен.
Разликата между мъжа и жената се изразява единствено във фигурата. Но и едната, и другата е подчинена на ритъма. Различна може да бъде скоростта, плътността, но както при вдишването, така и при издишването от Земята, ние се ръководим от ритъма. Важното е да живеем с него и да го разбираме, за да може когато започнем да го различаваме, да сме наясно, всъщност, защо го правим.
Да, жената преди всичко зависи от вдишването – различие, което създава времеви рамки. Но те, разбира се, могат да бъдат използвани единствено в условни единици. Ето защо, разбирането за ритъма е абсолютно понятие – както за мъжете, така и за жените.
RSS: