Лаошански чай Дзю Кен

Лаошанският зелен чай, лаошанската минерална вода и лаошанското цвете Найдун (Naidong, известно също като Дзянсюе) заслужено са си спечелили званието Трите съкровища на планината Лаошан, известена по целия свят.

Лаошан, популярна като първата знаменита планина на морето, е единствената високата планина на морски бряг (височината й надвишава 1 километър). Зелените върхове и синьото море, подвижните облаци и мъглата, уникалният климат и натурална изворна вода, богата на хранителни минерали - всичко това придава на чая отличен вкус и цвят. По този начин, лаошонският чай е заема първо място сред Трите съкровищата на Лаошон.

Името на този лаошански чай е Дзю Кен (Jiu Keng, Деветте съда). В продължение на вече 20 години той се отглежда от Лю Гуйхуа, стопанина на чаената плантация. Малките участъци на плантацията са разделени от единствения планински път. Едната част се намира на склона, който продължава към морето, а друга е разположена по склона към планината. Селото, в който живее Лю Гуйхуа, се каза Фанлинцян (返 岭 前 村 – началото на селото на билото на планината, на китайски).

От източната страна на планината, покрай селото, минава минералният извор Дзюфен (Ju Feng), който след това се влива в морето. Водата от него се бутилира близо до селото и се продава в целия Китай.

Лаошанският чай е вид зелен чай, а обработката му се извършва само от внимателно подбрани пресни листа. Зеленият чай стига до Лаошан от юг. Той е резултат от десетилетни усилията по разсаждане и адаптация на южните чаени храсти към северните условия. Тук се отглежда главно зелен чай, но има и малко количество улун, черен чай и други ароматизирани чайове.

Чаят съдържа големи количества хранителни вещества, включително и голям брой полифеноли, кофеин, аромати, протеини, аминокиселини, витамини, които са много полезни за човешкото здраве. Нивото на аминокиселини и кофеин в чая е доста високо, така че той е силна и освежаваща напитка, която съхранява енергията, облекчава умората, утолява жаждата, насърчава детоксикацията и възстановява правилното кръвообращение, омекотява кръвоносните съдове, пречиства сърцето и подобрява зрението. С уникалните си качества и съвършена вътрешна и външна форма и вкус, чаят възстановява спокойствието, премахва тревожността и възбудата. Може смело да се каже, че този чай заема специално място в историята на чая в Китай.

Климат и екология

Районът се характеризира с топъл и влажен климат, значително количество слънчева светлина, дълги и мразовити зими и големи разлики в температурата между деня и нощта, поради което и чаените храсти растат доста бавно и разполагат с достатъчно време да натрупат хранителни вещества.

Средната температура през най-студения месец на зимата (януари) е 1,2 ° C. Средната температура през най-горещия месец на годината (август) е 25 ° C. Средната годишна температура е 12,2 ° C.

Когато Северен Китай вече е в лед и сняг, на Лаошон близо до Кингдао все още е топло, като през пролетта. Когато Южен Китай тъне в летни горещини, на Лаошон е прохладно, като през есента. През цялата година (особено през пролетта, лятото и есента) лаошонските планини са покрити с пухкави облаци и мъгла, което стимулира високата влажност на въздуха. Съществена е разликата в температурите през деня и нощта, земята е плодородна, а водата е в изобилие.

Този район е определен от Министерството на земеделието на провинция Шандун като екологично чист район за селскостопанска продукция. Благодарение на уникалния климат и добрата екологична среда, лаошонският зелен чай се характеризира с дълъг производствен цикъл (т.е. дълъг период на събиране), така че повърхността на пресните чаени листата е дебела и твърда, а самите листа съдържат голямо количество хранителни вещества.

История на лаошанския чай

Планината Лаошан (провинция Шандонг) има славата на първата знаменита планина в морето, обитавана от свръхестествени същества, и втора люлка на даоизма. Уникалните географски условия, плодородните земи и водните източници от високо качество допринасят за растежа на този изключителен на цвят, аромат и вкус чай, който е добре познат в Китай и в чужбина.

Процесът на отглеждане на лаошонски чай има дълга история. Според легендата чаят идва от южната част на река Яндзъ, донесен от даоистките монаси Джю Чуцзи (по време на царуването на династията Джин) и Джан Санфен (по време на царуването на династията Мин). Те самите лично са се ангажирали с отглеждането на първите храсти. По този начин, лаошинският чай се превърнал в истинско съкровище за здравето на местните даоистки монаси в продължение на стотици години.

Гу Яню (Gu Yanwu), който живял по време на царуването на династия Цин, след като написал поема във възхвала на Лаошан, Пу Сунлин (Pu Songling), вдигнал чаша чай за мощта на планината. След време съчинил "Ляочжай" (роман за призраци) и описал в него Цзянсюе - древено дърво, символ на старите лаошански дървета.

Лаошанският чай има древна история, ярка и цветна, извлечена от богато културно наследство на стотици години. В сравнение с други видове чай, лаошанската чаена култура има много уникални характеристики. Една от тях е свързана с единството на планината и морето. Чаят, който поглъща същността на небето, морето и сушата, е наистина уникален.

Как да разпознаем истинския лаошански чай

1. Актуално изследване. На север през пролетта, след внезапно затопляне, отново застудява за известно време, преди окончателно да настъпи топлата пролет. Поради слабите валежи чаените листа се развиват прекалено бавно. Събраните листа са обикновено жълто-зелени. Те са малки, но дебели, като малки спаружени старци. Листа на лоашанския чай са с естествен и уникален вкус, напомнящ нотки на кестен. Научните изследвания са установили, че зеленият чай е един от шестте здравни продукта на похранване, така че той се радва на голямо търсене от всички любители на чай.

На юг, където климатът е по-топъл, цветя на чаеното дърво цъфтят обикновено доста бързо. Температурите там са достатъчно високи, така че чаените листа се разрастват бързо с увеличаване на валежите. Събраните листа са свежи, нежни и зелени. Те са големи, но тънки, докато стъблото им е дълго.

Всички тези различия определят спецификата на технологията за обработка. Историята на изкуството на обработка на зелен чай на юг е по-древна, използва се по-сложно оборудване, отколкото на север. Следователно, в крайния си вариант листа от север и юг, имат доста съществени разлики. Обикновено младите листа и пъпки на зеления чай от южната част са изключително тънки, те са средни на големина и зелени на цвят. Пъпките и листата на зеления лаошински чай са малко по-дебели (понякога се смесват с по-големите листа). Техният цвят е жълто-зелен.

2. Топла вода. Сварете листата в стъклен съд и ги наблюдавайте. Що се отнася до зеления чай от южната част на Китай, водата трябва да стане зелена и малко мътна. В тази отвара има много разтворени вещества, но дъното на съда остава видимо. При варене на лаошански чай водата става жълтеникаво-зелена на цвят, ярка. Тя също съдържа много вещества, но дъното на съда може да се види.

3. Аромат. Зеленият чай от юг и зеленият лаошански чай растат при различни почвени условия и при различна вода за напояване. В допълнение – налице са различни други фактори на околната среда, като мъгли, наличие или липса на морски въздух. В резултат на това двата вида чай са много различни на вкус .

Зеленият чай от юг отначало мирише остро, но при повторно вдишване миризмата не е толкова чиста. Лаошанският зелен чай при първо приближаване има слаба миризма, която изпълва носа с тънки ароматни нюанси. При повторното вдишване може да се чувстват леки нотки на боб или грах, които дават усещане за елегантност.

4. Изследване на листата. Поради различните географски условия на растеж на зеления чай на юг и в планината Лаошан, листата приемат различна форма след варене. Листа на зеления чай от юг, с резбовани краища, се разкриват почти веднага, те са плоски, прави и имат гладка повърхност. Сред листата има много половинки.

При варене на лаошински чай листата му се разширяват относително бавно, някои от тях дори не могат да отворя до край. И дори ако тези листа се разтворят напълно, те все още запазват гънките и "бръчките" си.

5. Вкус. Първата заварка от зелен лаошински чай почти няма изразен вкус, втората заварка на чая е вкусна, но след като чаят се свари три пъти, той получава още по-добър вкус. Уникалният вкус на зелен грах, елегантните и изтънчени нотки стават все по-очевидни. Чаят се възприема като гладък, мек, леко горчив. Финалът е дълъг и сладък. След шеста заварка вкусът на чая е слаб. Като част от привкус в устата остава сладък послевкус от листа, поради което хората от различни региони обичат този чай.

Легенди за чая Дцю Кен

Ще се спрем на народните предания за лаошански чай, които преди 20 години на една чаена плантация ни разказа един 80-годишен мъж. Първо малко предистория. Недалеч от Бигаогу на планината Лаошан имало два храма. Храмът юго-източно от Бигаогу се наричал Желязната плочка. Няма доказателства за времето когато този храм е построен, но ние знаем, че неговото преструктуриране било по време на царуването на Ванли (1573 - 1620) (епохата на династията Мин). Плочките, които били използвана по това време, приличали на железните плочки, правени в южната част на река Яндзъ, откъдето храма получава своето име Желязната плочка. Храмът е силно повреден от пожар след падане на мълния в началото на царуването на Канси и Цянлун на династия Цин.

На югоизток имало друг будистки храм, който бил наречен Храма на белите облаци. Той е издигнат по време на царуването на Цзяцзин от династията Мин (малко по-рано от времето когато била възстановена Желязната плочка). Храмът на белите облаци бил разрушен и изоставен по време на царуването на Канси и Цянлун (епохата на династия Цин).

Но ето и историята на 80-годишния мъж. В древността в Желязната плочка живял стар даоистки монах, който често изкачвал планината с две цели. Едната от тях била да си тренира тялото, а другата – да събира билки. Той правил това в продължение на много години и често се присъединявала към него една стара монахиня от близкия будистки храм на белите облаци. Тя също обичала да изкачва планината, но рядко събирала билки.
С течение на времето старият даоист започнал да се притеснява, че физическите упражнения и билките имат положителен ефект върху здравето му, но с течение на годините, ефектът им отслабвал, а той очевидно остарявал. Косите на старата монахиня, която се изкачвала с него към върха, но не прибягвала до никакви природни средства, от много години насам били бели, но видът на лицето й бил здравословен и с изненадващ блясък.

Мислейки за това, на даоисткия монах всеки път му ставало мъчно. След известно време той се разболял и легнал на легло. В един прекрасен ден той видял в леглото до себе си старата монахиня. Тя извадила от гънките на роклята си малка хартиена торба, измъкнала оттам няколко тъмно-кафеви листа, сложила ги в чаша гореща вода и помогнала на стареца да се изправи и да изпие напитка.

Обезсиленият старец, който вече бил на прага на смъртта и разрушението, почувствал вътрешна топлина, която се насочила направо към неговия дантиен. Поел си кратко въздух и отворил очи. Като видял монахиня седнала до него, разбрал, че тя е спасила живота му и я попитал какво лекарство й е помогнало да го направи. Монахинята отговорила, че това е божествен чай, който расте на Бигаогу. Казала му, че тайната на здравото й тяло, липсата на заболявания и дълголетната й красота се дължат на факта, че в продължение на много десетилетия пие този чай. Оттогава монахът и монахиня събирали листа, падащи от клоните на храстите в подножието на Бигаогу и приготвяли чай от тях в продължение на много години. Двамата живели повече от сто години и се пренесли на оня свят без никакви болести.