Стратегия на развитието

Всяко развитие трябва да започне с разбирането за това какво представлява развитието, с умението да сравняваме собственото си разбиране за развитието с другите видове и възгледи, свързани с него. Всяко развитие, което се намира извън планирането, е лишено от основното – ритъма. А това означава, че то не може да се смята за истинско развитие. Планирането помага на човека да се настрои към развитието и най-важното - да ориентира това развитие. А това вече е стратегия.

Развиването на стратегическото мислене представлява всъщност умението да ориентираме себе си или по-точно да отговаряме на вътрешните си задачи (за което всъщност ни е необходимо и развитието) и на външните параметри (за да не нарушава съществуването ни в обществото алгоритъма ни на растеж). Планирането ни помага да опознаем схемата и задачите, а това е най-важното при този процес. Развитието без схема и задачи не може да се счита за такова, тъй като при него липсва разбиране с каква цел и най-вече какво развиваме.

Развитието е прогресия и ако не приемаме това, значи трябва да се ръководим от характеристиките й. Трябва да се научим да управляваме развитието, а не да го следваме. Това означава, че трябва да разбираме физическото, енергийното и умственото усилие в развитието. Ако не разбираме и не изработваме тези усилия, не можем да се намираме в прогресия.

Да контролираме усилието обаче можем само тогава, когато развитието се е превърнало в естествен формат на съществуване за нас, т.е . когато за човека е станало естествено да живее по законите на усилието, когато това не го напряга и не го разсейва, а всъщност го напълва. Усилие, при което ние се изхабяваме и изразходваме, не може да се разглежда като контролируемо, което означава, че рано или късно то ще доведе до странични нарушения.

Усилието винаги трябва да се намира в схема, схемата – в план, а планът трябва да бъде ориентиран, но за тази цел е необходимо да се разбира стратегията на развитието или да се разкрие тази стратегия.

Развитието не е една права линия, където ни е поставена задачата да постигнем целта възможно най-бързо. То е комбинация, която трябва да ни доведе до определени резултати, затова развитието трябва да се разглежда стратегически, като тук основа се явява мярата на развитието, обуславяна от метода.

Развитието е вечно усъвършенстване на ресурсите, а това означава да разбираме какви именно ресурси не ни достигат и как можем да ги запълним. Най-важното е запълването на едно да не води до увреждането на друго. Затова развитието винаги е обем, при който ние трябва да складираме, регулираме и усъвършенстваме не само отделните детайли, но и връзките между тях. Ако не се сдобием със съгласуваност в развитието си, то първото, което ще получим е небалансираност, а тя рано или късно ще ни отведе встрани, където в най-добрия случай ще трябва да се задоволяваме с това, което имаме. Следователно всяко развитие трябва да има определен еталон и неговото име е метод.

Развитието без база е равносилно на това да тръгнеш на път в пустинята с единствената мисия да „пристигнеш” някъде. Но дори и да пристигнем, какви ще бъдем всъщност в края на този път?

Стратегията на развитието винаги се опира на пет елемента.

Пет елемента на развитието:

• Програма на развитието
• Пространство на развитието
• Направление на развитието
• Основание за развитието
• Технология на развитието

Разбирането и координирането на развитието усилват не само процеса, но и самата личност. Това води човека до друг тип отношение към собственото му същестование, при което вече не той е следствие на събитията, а събитията са следствие от неговите действия. Всъщност стратегическото развитие е равносилно на усъвършенстване на продукта, наричан „човек”, това е умението да инвестираш в себе си и да инвестираш себе си в пространството.

Стратегическото развитие води до умението да развиваш себе си и своята дейност във всички посоки и най-важното да контролираш тези процеси, а не само да ги изживяваш и позиционираш.