Интегрална алхимия

Учението за интегралната алхимия се опира на задачата, свързана с интегрирането на съзнанието и довеждането на разума до познанието и оперирането с мистичното състояние на битието, т.е. внедряването му в зоната на силите от висш порядък. В зоната, която свързват с понятието за оперирането или развиването на духовността, изключващо състоянието на увисване на съзнанието.

Интегралната алхимия обяснява и емоционалната, времева природа на ума, за да не станем заложници на лъжовното формиране на пътя. В същото време природата на възбуждането, която всъщност определя емоционалността, се запазва с цел възможността от усвояването на енергията, тъй като освен менталното изживяване на действието, или действието само в себе си, разумът има природа на физическо действие, което не трябва да изважда, премахва менталността от процеса, довеждайки ни по този начин до състояние на неконтролируем религиозен екстаз, при който се нарушава природата на растежа и най-главното – усвояването.

За да може съзнанието да се научи на трансформация, то трябва да бъде познато. За интегралната алхимия се изключва понятието невидима сила, тъй като всеки от деветте интеграла, които лежат в основата на алхимията, са тактилни. Целият въпрос се изразява в способността и умението ни да се потапяме в себе си, а за тази цел е необходимо да се разбира природата на илюминацията на светлината и храненето със светлина. Тук е важна физиката на равновесието в съзнанието, но за това трябва да се трансформира външната реалност, макар че, външната реалност всъщност е условна, ако не се разбира нейният смислов еквивалент. Затова учението трябва да се развива на всички полета, включително биологичното. Вярата трябва да носи в себе си физиологична основа.

Философията на учението представлява изкуството на опериране с човешкото съзнание и неговото преобразуване в съответствие с енергийните характеристики на пространството, основаващи се върху ритъма и вибрациите, към които е важно да се отнесат и психическите, и духовните състояния, произлезли от понятията за преживяването на всичко, което ни подхранва, където отнасяме и храната, която може максимално да се усвои (например, дишането).

Интегралната алхимия ни учи не само как да проникваме в съществото си, но и как да го индуцираме и преобразуваме. Без това познание всичко ще се сведе до субективността от чувствения опит. Да се преодоляват действията от материалния свят е безполезно. Частичните опити по този път не са довели до нищо. Важното е да се интегрираме с него и да го подобряваме, а не да поставяме себе си в законите на отрицанието.

ПРЕПОРЪЧВАМЕ ДА ПОСЕТИТЕ