Цикли на развитие
Животът на човека се състои от цикли, такава е човешката природа. С други думи природата има собствена макрокосмическа схема за движение на енергията, която се наслагва върху живота на човека и преобразува енергията му осем пъти (при мъжете) или седем пъти (при жените). По този начин пространственият код полага период на развитие на енергията, равен на 49 години за жените и 64 години за мъжете. През това време енергията се преобразува без усилия от страна на човека и в съгласие с идентификационния му код.
Това далеч не означава, че човек не може да живее повече или по-малко от указаната възраст. Това е общото макрокосмическо условие. Освен него има и микрокосмическо условие, свързано с допълнителното влияние на нискочестотните или високочестотните вибрации при раждането на човека. Така човек се ражда с определена идентификационна формула, която е вписана в макрокосмическите закони.
Тази формула е отдавна изучена от различни системи на познанието, като при това е изведен механизмът на регулиране, отговарящ на условията за привеждане на човека към базовото усилие на развитие, което предполага понятието естественост, при което енергията в тялото се привежда в баланс и синхронизация. Това свързва човека с онзи природен ритъм, от който той зависи. От този момент насетне човек не нарушава законите, които предопределят природата му.
Впоследствие въпросът засяга вече личното развитие на човека: иска ли той или не да промени съдбата си. Условието на естественост или условието на първичното усилие вече ни показва, че това е постижимо. Оттук насетне задачата ни е да открием как да получим това усилие. Тук ще разгледаме този въпрос не от гледна точка на практическите действия, а от гледна точка на възрастта.
Първи период
Момчета между 1 и 8 години. Момичета между 1 и 7 години.
Първият възрастов период се дели на два етапа: между 1 и 4 години, и между 4 и 8 години при момчетата; и между 1 и 3,5 години, и от 3,5 до 7 години при момичетата.
Тези периоди се разглеждат от позицията на макрокосмическата пропорция и не отчитат личните показатели, които имат 13 възможни самостоятелни условия, свързани с тоналността, пронизваща цялото това пространство.
Първият период при момчетата е свързан с разсукването на енергия, което им позволява да идентифицират мозъка си. При момичетата първият период е свързан с усукването или по-скоро със събирането на енергия. Тази особеност отличава женския организъм от мъжкия и определя циркулацията на енергията, която при момичетата е свързана с матката, а при момчетата – с мозъка.
При този период на съществуване особено важно от гледна точка на развитието е пространството, в което живеят и на което реагират децата. При децата и от двата пола мозъкът не може да бъде ориентиран към външен живот, тъй като в този период произтича групиране на енергията, тялото и съзнанието с цел растеж. Най-важен тук е моментът на съхраняване на дишането и слюнката, които реално подхранват детето и му дават всички необходими съставки за жизнените му дейности.
Периодът между 4 и 8 години при момчетата и между 3,5 и 7 години при момичетата отговаря на отварянето и ориентирането към външния свят. Този период е важен, за да не се допуска разрив между вътрешния свят на детето с външния свят, т. е. тук има опасност да се получи преход към реакционно, рефлекторно състояние. И тъй като съзнанието тъкмо започва да се захранва и не може адекватно да изяви външното, то важно е детето да може да продължи да преживява процеса на растеж, който не само го напълва, но и, най-важното, подхранва чувствата му.
Като цяло този период, свързан с външния свят, трябва да се разглежда в светлината на пасивното участие на детето в живота, където то трябва просто да следва условията на пространството, в което живее, и всяка форма на насилствено обучение е за него унищожение на вътрешните му качества и води до загуба на заложените по природа връзки.
Това е допустимо само ако при детето са понижени функционалните способности или напротив, са завишени, и трябва или да започне да се увеличава потенциалът на детето, или да се понижава, за да може впоследствие то само да контролира своя живот и да не става обект на външни манипулации. Като цяло този период е свързан изключително с пространството, в което детето живее.
Втори период
Момчета между 8 и 16 години. Момичета – между 7 и 14 години.
Това е периодът на построяване на първичната геометрия, когато децата започват да се делят по полов признак в собственото си съзнание. Т. е. в този период тялото е достигнало до състояние, което му позволява да изработва собствена енергия и, вследствие на това, да обръща внимание на външния свят.
Този период е много важен и е свързан с първата базова геометрична функция в човешкото тяло: половите съдове, които могат не само да натрупват енергия, но и да генерират допълнителен източник на хранене на тялото. Неспособността да се усвои тази енергия кара децата да й реагират. Този период е свързан с изразяването на един базов инстинкт – възбудата, който създава формата на зависимост за храненето на мозъка при юношите и на матката при девойките. Самият процес на възбуждане е свързан с цикъла, който формира фазовите преобразования.
Този период също се дели на две нива, но те не са изразени външно. Около 12 годишна възраст при момчетата и към 10-годишна при момичетата те вече са готови да осъществят идентификационния си код. Всъщност към 14 годишна възраст девойките и към 16-годишна възраст момчетата достигат една цикличност на съществуване, не просто свързана с вътрешния им свят, но вече и устойчива от гледна точка на цикъла на възприемане на външния свят.
Този период е подходящ за изучаването на набора от инструменти за развитие, но не е подходящ за саморазвитие, тъй като не бива да се нарушава идентификационния цикъл (освен, разбира се, ако няма специални предписания). В противен случай преждевременното развитие ще наруши вътрешния цикъл и всъщност ще направи живота на човека зависим от различни външни фактори, а не от собственото му усилие. Във връзка с това периодът между 12 и 16 годишна възраст при момчетата и между 10 и 14 години при момичетата може да се обозначи като формообразуващ.
Трети период
Юноши от 16 до 24. Девойки от 14 до 21 години.
Това е най-важният период в човешкия живот, като качеството му, за съжаление, зависи от нарушенията, които са били допуснати до момента. Девойките и юношите са вече в състояние да осъзнават себе си физически, макар все още да не могат да имат ментална представа. Те мислят не със своя ум (тъй като той все още е в развитие), а с ум заместник, или умът на пространството, който може много ефективно да вложи в несъвършеното съзнание всякакви мисли.
Основната опасност тук е да се научат юношата и девойката в тази възраст да оценяват или определят нещата, тъй като те все още не умеят да мислят. Това ще доведе до сериозно откланяне от естествения път на развитие и ще породи реакционно развитие или на дясното полукълбо или на лявото, където реакцията ще бъде скрита зад получаването на информация.
Този период е много важен не толкова от гледна точка на обучението, колкото от гледна точка на опознаването на изкуството на учене, т. е. опознаването на метода. Това, наистина, е много трудно, тъй като вече е натрупан опит от живеенето в нерегулирано и небалансирано съзнание, което си няма и представа, че друго съзнание може да съществува.
Най-важното в този период от живота е да се научим да бъдем самите себе си. Именно тук започва истинската подготовка. Това време е важно и поради факта, че човек не е обременен още с реакционния опит на съществуване, т. е. реакциите още не са придобили съзнателна природа, а са преди всичко реакции на физиологията спрямо собственото съзнание.
Четвърти период
Мъже между 24 и 32 години. Жени между 21 и 28 години.
Това е периодът на формиране на съзнанието и тук се сблъскваме с един интересен феномен на съвременността: настъпило е времето човек да се научи да бъде самият себе си, да изразява собствената си воля и да овладее изкуството да развива силата си. Но той вече е толкова рефлекторен, че не е в състояние да осъществи реалния модел на развитие.
В този период човек обикновено е толкова отвлечен от развитието, че когато трябва да започне, той не може, не е готов или пък просто вече няма сили. Дори психологически хората в съвременното общество сякаш «приключват» образованието си тогава, когато, всъщност, тепърва трябва да го започват. Само че цялото време дотук по отношение на менталните показатели не може да се отнесе към развитието! Как може човек да се развива, ако мозъкът му не е балансиран? А как може да бъде той балансиран, ако до 21-24 година при девойките и 24-28 година при юношите той тепърва се формира?
А ако тук се прибавят и различните семейни, културни и социални особености, излиза, че не само, че мозъкът не е подготвен за развитие, той просто не може да се развива, тъй като човекът се е натоварил с толкова огромно количество зависими психологически (реакционни) и физически връзки (семейство), че тук по-скоро може да се говори за оцеляване. Това е равносилно на само-изгаряне, тъй като ритъмът на съществуване в този случай зависи напълно от външните условия, а не от вътрешните.
Излиза, че в този период съвременният човек в по-честия случай изгаря себе си. И единствено невъзможността да продължи да живее така го води до развитието. В резултат на това хора преди всичко недоразвити или с някакви нарушения започват да търсят спасение вътре в себе си. Трябва да е наясно обаче, че в подобно състояние човек не може да се развива, той може само да се възстановява.
Пети период
Мъже между 32 и 40 години. Жени между 28 и 35 години.
Този период, който трябва по замисъл да бъде най-важният в човешкото развитие, всъщност се превръща в период на случайния подбор. Той е пронизан от условията на зависимост от другите хора, които по правило са подобни на самия човек, но с по-голям спрямо него енергиен потенциал. Най-важното е, че тук вече е изработен такъв опит от ненужни и неосъзнати действия, който парализира всяко начинание, че човек върши всичко не от позицията «както трябва» (тъй като просто няма такъв опит), а от позицията на изработените и вкоренени функции, при които способността на съзнанието да възприема новото е изключително ограничена (дори ако човек обръща внимание на това ново). Но тъй като жизнените сили са все още налични в този период, то човек е принуден да се задоволи с това, което го възбужда най-силно от всичко.
Всъщност това е най-зависимата от пространството група, тъй като тя все още не се е научила да защитава собственото си пространство и да съди чуждото.
Шести период
Мъже между 40 и 48 години. Жени между 35 и 42 години.
Днес това е най-прогресивната група от хора, която вече е набрала жизнен опит и има образование. Ако това е съчетано с добри пренатални условия (качество на раждането), то хората от тази категория могат реално да си обърнат внимание. Освен това представителите на тази възраст вече разбират как могат да се освободят от връзките или да отслабят влиянието им.
Най-трудно в този период за онези, които обръщат внимание на развитието си, е физическото състояние или неправилното разпределение на енергията. Затова ако не са подходили съзнателно към собствения си живот до този момент, хората трябва да се научат да възстановяват себе си.
Трябва да се вземе предвид също, че вече има натрупан опит, и все още има сила, като всичко това е свързано с изработените функции, затова при тези хора е много трудно да се придобият нови такива. Трябва да е ясно, че, започвайки да работят над себе си в този период, хората могат да очакват реален резултат едва около 55-60 годишна възраст и то при условие, че действията им са напълно правилни, т. е. способни са да доведат до базовото усилие, без което каквото и да било развитие е невъзможно.
Седми период
Мъже между 48 и 56 години. Жени между 42 и 49 години.
Седмият период е силно свързан с шестия и зависи от това в какво ментално и физическо състояние се намира човек. Опасно и неправилно е да се разглежда този отрязък в категориите на невъзможното и завършека; необходимо е просто умение да се прегрупират правилно собствените сили.
Тук има и един полезен фактор: на човек са му останали по-малко сили за ненужни действия и естествено тези действия престават да пречат. Разбира се, необходима е сила и за нужните действия, но тук в крайна сметка можем да имаме ориентир, а не да се борим просто с вятърните мелници. Същевременно не бива да се забравя и за вкоренените привички, които са вече даденост и които могат да продължат силно да пречат.
Това е един особен период за жените, тъй като през него те завършват своя цикъл на събирателни свойства на човешка енергия и, за да я развиват, трябва да преминат към мъжкия принцип на съществуване. В същото време не бива да се забравя, че останалите функции – и понижените и повишените – продължават да функционират според старата схема. Затова най-добре е през този период да се насочат максимално усилията към възстановяване на първичната геометрия, за да се подготви човек за съществуването в следващия период, опирайки се на свръхсъзнателните, т. е. по-високите честоти.
Осми период
Мъже между 56 и 64 години. Жени след 49 години.
Осмият период от гледна точка на развиването на човешкия потенциал е последен за жените, макар че това не им пречи да използват по-съвършена природа. Тук трябва да се следят личното състояние и разбира се способността на жената да се обучава, както и какво именно изучава тя. Трябва да се помни същевременно, че тоналността на човешката енергия не може да се изработва у жените по естествен път след 49-годишна възраст и започва зависимост или от грубочестотните или от свръхчестотните показатели.
За мъжа това е последният цикъл от развитието на човешката енергия, в който всъщност той все още може да увеличи собствения си потенциал и да промени кода на съдбата си. След това той се развива по същата схема като жената и зависи или от свръхсъзнателното усилие или от нисшите сили.
Повече подробности можете да прочетете в книгата «Методът».
Въпроси и отговори
До каква възраст може жената да увеличава потенциала си и да изменя кода на съдбата си? Коя възраст се смята за най-благоприятна за променяне на кода на съдбата при жената и при мъжа?
Зависи от пренаталната енергия. Знам за случаи, в които хора започват на 64 години и постигат добри резултати. Възрастта на променяне не може да бъде преди 24-28 години. Тогава зависимостта от базовата енергия е по-силна. Най-добре е около 40 години. Но ако по съдба ти е писано, например, да умреш на 34 години, то тогава трябва по-рано.
21 април 2012