Даоисткото тяло
Идеята за даоисткото тяло е доста концептуална и не отговаря на обикновеното възприятие у съвременния човек. Даоисткото тяло е формата, която нещо представлява или в която нещо се вписва и тук най-важното е да разберем тази форма на тялото и връзките в тялото. Защото това ще ни помогне да възприемем тялото си като тяло с вътрешна опора.
Даоисткото тяло е развиващо се тяло, т.е. то може да се изменя, преобразува и трансформира. Всичко това отличава даоисткото тяло от всички останали – например от африканското и дори будисткото. Разбира се, в природата съществуват множество процеси, които могат да се нарекат развитие, но това развитие е в основата си естествено по характер, при него не се прилага допълнително усилие, което изисква изграждане, а именно към това ни ориентира даоисткото тяло.
Човешкото тяло е в действителност изключително удивителен природен обект: то може да внесе изменения в естествените, природни процеси на развитие, като само си попречи или си помогне. Това е свързано със способността на човека да формира допълнителното усилие с помощта само на онзи вид енергия, който може да се развие единствено в неговото тяло. По-просто казано на нас ни се дава определено количество енергия за периода на живота ни. И по правило обикновено човек я изгаря много бързо. Но пък ако можем да нарушаваме процесите на развитие, значи можем и да ги подобрим!
Най-важното тук е, че човекът всъщност е създал небивал прецедент на Земята: ситуацията на изменение на нещо в определен от природата порядък. Нашето тяло и ние самите имаме определена форма, която може да има допълнително усилие.
Знанието за даоисткото тяло изисква от човека преди всичко да не влошава природата си – на тази идея отговаря и понятието естественост. Но в концепцията на даоисткото тяло естествеността не е някаква отвлечена философска представа, а физиологично понятие. Вземете всяко животно: то живее според законите на физиологичните процеси. От гледна точка на естествеността всяко животно може да бъде поставено много по-високо от човека, тъй като то не разрушава себе си. Животните се намират в естествения си цикъл на превръщане, тъй като нямат допълнително усилие, свързано с мозъка, т.е. нямат такъв управител в тялото.
Изначално учението за даоисткото тяло не било насочено към това да се усъвършенства собствената природа, то било създадено, за да не се влошава тя. С други думи за доста дълъг период от време мозъкът на човека изпълнявал само функцията на настройване, а не на развитие. Но в древността хората можели да се настройват към неща, които остават неподвластни на съвременния човек: към пространствените структури, вибрациите на звездите и т.н. Най-важното за човека било да не влошава апарата на настройката си.
Първоначално човекът имал повече способности в плана на съществуване, но по-малко в плана на развитие. Днес ние стоим по-високо в плана на развитие, но по-ниско в плана на съществуване. Затова и не можем еднозначно да твърдим, че човекът е еволюирал от гледна точка на мозъка. Той по-скоро е отслабил мозъка си, тъй като днес имаме по-голям обем, но по-малка плътност на съзнанието. Може да се каже, че в древността хората са имали несъвършено оръжие, но с оптически прицел, докато днес имаме съвършено оръжие, но без такъв прицел.
С други думи хората всъщност се лишили от това, което днес наричаме концентрация. И макар да използваме това понятие много често, в действителност с него определяме други състояния – внимание, наблюдение или в най-добрия случай съсредоточение. А концентрацията е усилие, което произтича от правилно построената геометрия на мозъка. В древността събраността на мозъка давала възможност на хората да бъдат концентрирани според физиологичните си показатели, а не според умствените.
И ако днес говорим за естественост (а това е важно понятие за опознаването на даоисткото тяло), тогава трябва да удържаме в главата си две задачи: необходимостта да се сдобием с определена синхронизация на енергията вътре в тялото и важността да се сдобием с концентрирано съзнание. В противен случай как бихме могли да бъдем естествени?
Развитието на човека не може да започне, преди човекът да е създал условията за естественост: без да е събрал енергията, да е постигнал единно състояние и да е фокусирал съзнанието си. Физиологичното, а следователно и енергийното разбиране на естествеността означава да се създаде в тялото единение, което се разбира като подхранване на едното. Това означава, че е необходимо да се групира тялото по отношение на мястото, където енергията може по естествен начин да се събира, т.е. по отношение на корема.
Защо коремът е толкова важен от гледна точка на естествеността и единението? Защото, първо, това е мястото, където се пресича цялата енергия на човека. Второ, корема може да улавя енергията на храната, която употребяваме. Фината ци на водата и на зърното може да се възприема и след това да се предаде по цялото тяло само тогава, когато е уловена чрез корема. Трето, енергията на дишането може да бъде уловена максимално само тук.
Излиза, че коремът може да улавя три източника на подхранване, свързани с вътрешната циркулация на енергията, външната енергия и получаваната енергия. Следователно, първата задача на пътя към естествеността е създаването на правилно едно (корема), а втората – събирането на правилното друго (съзнанието), защото допълнителното усилие в развитието, за което вече говорих, може да възникне само тогава, когато съзнанието може чрез едното да управлява процесите.
Например, една от основните практики, които са използвали хората в древността е била тази за пречистване на костния мозък. Хората са достигали естественост и са я запазвали; това е позволявало на енергията да навлиза в костния мозък, като съзнанието не е пречело, а само е помагало на ориентацията й. По този начин пречистването на костния мозък е било естествен процес.
Защо трябва да се пречиства костният мозък? Това е необходимо, за да се поддържа ориентацията на съзнанието. Естествеността създава условия за най-дълбинната циркулация на енергията, свързана с костите. Днес човекът е изгубил способността да се храни чрез костния си мозък, защото е изгубил от една страна естествеността, а от друга – центрираността на мозъка. В резултат на това мозъкът е изгубил най-високочестотната си храна.
Естествено, в този случай у човека първо страдат тези системи на тялото, които са ориентирани към по-високочестотно съществуване (например имунната система). Днес тази система просто не съществува у човека и той не може да направи нищо с нея, докато не се научи да подхранва костния си мозък. Това е и причината да наблюдаваме такова активно развитие на вируси и крайно тежки заболявания.
Медицината не може да помогне с нищо на днешния човек, освен ако не се цели просто едно грубо възстановително ниво. Днешната медицина третира тялото на човека като животинско тяло, защото в действителност няма нищо, което да може да се възстанови, затова напълно естествено е, че медицинската наука не може да направи нищо по отношение на тежките болести. Какви болести имаме предвид най-вече? Това са вирусите, болестите на съзнанието и болестите на сърцето.
Болестите на съзнанието са най-сериозните днес, те са разпространени дори повече от болестите на сърцето. Човекът първо е изгубил ритъма си, което е породило проблеми със сърцето, а след това е изгубил и способността да подхранва мозъка си, което е породило проблемите с мозъка.
Разбира се, днес в процеса на развитие трябва да се вземе предвид, че естествеността не е достъпна за човека вече по чисто физиологически причини и изпълняването на трите задачи – да се създаде единно тяло, центриран мозък и връзка между тях – изисква от нас неимоверни усилия. За да се постигне това са необходими действителни знания и достатъчно време за възстановяване. Защото всъщност тук става дума за най-висшата мяра на развитие.
Самото развитие има мяра и тя произтича от връзката на съзнанието с корема. За да говорим днес за тяло, трябва първо да създадем необходимата геометрия, която ще позволи на това тяло да съществува, защото днес човек просто няма тяло.
Тялото е геометрична фигура, която трябва да пресъздадем или създадем. Необходимо е да се сдобием с това, което наричаме даоистко тяло – само тогава ще можем да говорим за структуризиране на тялото и не само на тялото, но и на корема и съзнанието. Това са всъщност двете най-важни структури, определящи дълбочината на знанията.
19 октомври 2013
RSS: