«Когато решаваме прости задачи, ние постигаме малкото. Този, който не е постигнал малкото, не може да постигне голямото. »
Тази история ще ви се стори фантастична, но я разказва Пазителят на Запада, Си Фан Бай Ху (西方白虎, Xi Fang Bai Hu) и то на планината Кунлун (Kunlun), където обикновено се събират безсмъртните. Когато Домакинята на Запада определя мястото и ролята на всеки безсмъртен, тя отрежда на Лан Цайхъ (Lan Caihe) да се грижи за ефирната храна, като използва познанието за Изкуството за отглеждане на дълголетие.
Изкуството на брачните покои (fang zhong zhi shu) е система от даоистки алхимични практики, свързани със знанията на даоистката традиция на Великата чистота. Това учение се формира по естествен път в процеса на човешката еволюция. Изкуството на брачните покои се нарежда до изкуството за укрепване на сухожилията и това за пречистване на костния мозък като най-древната система на практическото изкуство, но в разбиранията си тя е толкова естествена, колкото и самата поява на човека, появата на мъжа и жената.
Учението за тялото Ин или женското тяло се предопределя от самата природа. Именно това учение задава основите на идеята за целостта на тялото, определяно в даоистката традиция като тялото Ин. Тялото, което може да ражда и развива. Именно през тази перспектива даоистката медицина разглежда и знанията за женското тяло, като свързва тези знания с идеята за живота на тялото и процесите, протичащи в него.
Идеята за даоисткото тяло е доста концептуална и не отговаря на обикновеното възприятие у съвременния човек. Даоисткото тяло е формата, която нещо представлява или в която нещо се вписва и тук най-важното е да разберем тази форма на тялото и връзките в тялото. Защото това ще ни помогне да възприемем тялото си като тяло с вътрешна опора.
Въпросът, свързан с енергията, е прост, ако към него подходим физически, и сложен – ако подходим езотерически. Тогава е редно да се запитаме: А защо да подхождаме към него езотерически, ако можем да го разберем физически? Тук именно се крие най-голямото предизвикателство пред съвременния човек: оказва се, че той не може да определи всичко физически.
Мозъкът е истинното тяло на човека, формиращо както условията за нашето съществуване, така и настройката и връзките в тялото. Той представлява многоизмерна структура с диференцирана система от връзки и управление. За развиващия се човек е важно да постигне разбиране за мозъка, каквото в днешния свят на практика не съществува.
Съществуват много дихателни практики - както традиционни (пранаяма, дишане танжон, тумо, джошин кокю-хо, цигун и пр.), така и съвременни дихателни системи от типа на ребъртинг, холотропно дишане, бодифлекс, оксисайз, методите на Стрелникова, Бутейко, Кофлер…
Мярата на пропорцията е вид вътрешно съотношение, което предопределя възможността за напредък по пътя. Тя е ключов параметър, който задава условията за съхраняване, натрупване и циркулация на енергията.
Напълно естествено е, когато човек не принадлежи на себе си, съзнанието му да трябва да принадлежи на нещо или някого. Кой се замисля за това? Днес тази роля изпълнява „ковид“, но какво беше преди него?
Изучаването на темата за развитието на човешкото съзнание и мозък в даоистката традиция трябва да започне с разбирането на образа на Фу Си. Фу Си (Fu Xi, 伏羲) наричат легендарния първи управител на Китай, първия Ван на Поднебесната империя и предшественика.