Ернесто Че Гевара
Малко от нашите съвременници могат до такава степен да разклатят общественото съзнание и да оставят след себе си толкова много мистерии и тайни, колкото това е сторил човекът-символ на 20-ти век — Че Гевара.
История на Ернесто Гевара все още е пълна с бели петна. И най-трудното е да се разбере и обясни всичко онова, което е стояло зад мотивите и импулсите на този уникален човек, това как той е събрал идеите, които впоследствие увличат зад себе си цели народи и държави, откъде и как е черпил сили.
Ернесто е роден на 14 юни 1928 г. в семейство на архитекта от ирландски произход Ернесто Гевара Линч. Във вените му тече кралска кръв, която той наследява по майчина линия — доня Силия де ла Серна ла Льоса. Далечен прародител на майката на Ернесто — Хосе де ла Серна (José de la Serna e Hinojosa, 1770-1833), бил испански генерал, колониален служител и предпоследен вицекрал на Перу. Може би, именно в Че Гевара след много години се съживява духа на един смел и благороден джентълмен, свикнал да повелява на събития и хора.
Притежател на семейна плантация с мате, Ернесто Гевара Линч първи в окръга започва да плаща на работниците си заплата от пари в брой, като така си спечелва недоволството на местните плантатори. Старият Гевара се опитва да образова и възпитава своите пет деца всестранно — в къщата имало огромна библиотека от няколко хиляди книги, вратите на къща винаги били отворени за деца от различни социални класи, както от заможни семейства, така и от семейства на обикновените работници. Например, Ернесто бил приятел с дъщерята на поета и журналист Кордоба Итурбуру (Córdoba Ituburu), който споделял идеите на комунистите.
По време на гражданската война в Испания и Втората световна война дома на Гевара е посещаван от много военни лидери и политически активисти, които постоянно говорят и обсъждат това, което се случва по света. Най-вероятно именно тогава у Ернесто се оформя разбирането му за сложното многообразие на света, възникват първите му идеи и бележки за бъдещата концепция на неговата идеология.
От две годишна възраст до края на живота си Ернесто страда от астма, затова по-голямата част от учебната програма, той усвоява у дома. След средното си образование през 1945 г. Ернесто е приет в Медицинския факултет на университета в Буенос Айрес. Като студент се увлича по творбите на Сартр, Гарсия Лорка, Пабло Неруда, произведения на аржентински автори социалисти. Води си дневник и пише поезия, които след смъртта му ще бъде публикувани в многотиражни издания.
Енергията на младия Ернесто стига за много неща: той играе футбол, занимава се с ръгби, езда, голф, планеризъм, пътува много, като предпочита да се предвижва с велосипед, а като нает моряк посещава няколко страни. Още на тази възраст младежът решава за себе си, че основното му призвание ще бъде не личния му живот, а това да служи на хората по примера на тези отдадени личности, на които той искрено се възхищава. През 1952 г. заедно с доктора по биохимия Алберто Гранадасом Ернесто Гевара посещава Чили, Перу, Венецуела и Колумбия, за да проучи работата на лечебници за болни от проказа. По пътя си пътешествениците не са се бояли от никаква работа — помагали в лечението, в пренасянето, дори в прибирането на реколтата, като наблюдавали живота на обикновените хора и тежките условия на индианците.
През 1953 г. Гевара получава диплома за хирург и специалист по дерматология. И вместо да се отправи на служба в армията, отпътува за Боливия, където по това време на власт идва Националистическата партия на революционното движение. В страната стават наистина глобални неща: национализация на мините, аграрна реформа, привличане на работници и селяните в управлението на страната... Ернесто Гевара работи упорито, среща се с различни хора, пътува, включително до свещените места на индианците, внимателно изучавайки тяхната култура.
Той посещава Гватемала, Панама, Коста Рика, среща се, общува и влиза в дискусии с революционни лидери от различни страни. През същата година Ернесто се запознава с революционерката Илда Гадеа Акоста (Hilda Gadea Acosta). Младежът впечатлява Илда със знанията си върху марксизма, с дълбочината си на мислене и избора си на цели — да помага на обикновените хора и да се борби за справедливост.
По време на въоръжения конфликт в Гватемала през 1954 г. Ернесто Гевара получава първия си боен опит: той участва в група за противовъздушна отбрана, помогна в превозването на оръжия, взима участие в агитационната работа, в резултат на което попада в списъка с „опасните комунисти”, които трябва да бъдат унищожени. Налага му се да избяга в Мексико.
В Мексико през 1955 г., се жени за Илда Гадеа Акоста. Ернесто се пробва като журналист, продължава да практикува медицина и да води активен живот, като се среща с много прогресивно мислещи хора. Един от тях по-късно ще нарече Гевара „континентален революционер, който мисли не е толкова за Аржентина, колкото за Латинска Америка като цяло”...
В Мексико Ернесто се запознава с Фидел и Раул Кастро, среща, която ще го отведе на острова на свободата, Куба. Интересно е, че след срещата, Фидел Кастро отбелязва голямата революционна зрялост и смелост на идеите на Че Гевара. При подготовка за експедиция в Куба всички членове на отряда преминават през активна физическа подготовка: стрелба по време на бяг в насечена местност, занятия по джудо, физически тренировки в зала, военно учение. От своя страна, Че Гевара обучавал членовете на отряда в умения по указване на първа медицинска помощ.
Едва ли има нужда да говорим за това каква смелост са притежавали 82-мата човека, влезли в морето при буря и дъжд с малка лодка, чийто капацитет е 10 души. Техният ориентир бил остров Куба, тяхната цел — свободата. Само след седмица корабът стигнал до бреговете на Куба и отрядът веднага бил подложен на обстрел от военните на Батиста. Повече от половината от членовете на екипажа загиват в битката.
Че Гевара по-късно ще напише: „Някъде в гората, сред дългите нощи (със залеза на слънцето започваше нашето бездействие) строяхме смели планове. Мечтаехме за битки, за тежки операции, за победа. Това бяха щастливи часове. Заедно с всички се наслаждавах на първите в живота ми пури, които се научих да пуша, за да прогонвам досадните комари. От тогава се вля в кръвта ми аромата на кубински тютюн. И бяхме замаяни, дали от силната „Хавана”, или от смелостта на нашите планове — един от друг по отчаяни”.
Хората от обкръжението на Че Гевара отбелязват неговата голяма любов към четенето, желязната воля и вярност към идеалите, саможертвата и грижата за приятелите. Победата все пак е спечелена в трудната битка със силите на Батиста и Че става министър в революционното правителство на Куба.
В това си качество той се среща с видни политици от много други страни: Мао Цзедун, египетския президент Гамал Абдел Насър и др.; посещава и Москва. Гевара се превръща в световен символ на съвременния революционер, открито пропагандирайки своето разбиране на марксизма и бичувайки недостатъците на съществуващите социалистически страни.
Той участва в революционните движения в Африка и в Боливия. През 1967 г. в Боливия неговия отряд попада под обстрел на специално обучени сили на ЦРУ, където Че е пленен. На следващия ден е разстрелян. Мястото, където е погребан Ернесто е неизвестен до 1997 г., когато останките му са ексхумирани и пренесени с военни почести в Куба.
За много хора в Латинска Америка и Куба Че Гевара става светец, те се обръщат към него като „San Ernesto de La Higuera”, търсейки от него закрила и милост.
В днешно време образът на Че Гевара е нещо повече от революционен герой. В памет на делото му е формирано движението Чегеваризъм. Като защитава принципите на нон-конформизма, търсенето и смелостта, то върви по пътя на романтическата вяра в способността на човека да промени света към по-добро.
RSS: