Робърт Бойл

Робърт Бойл (Robert Boyle) е роден на 25 януари 1627 г. в Лисмор (Ирландия) и умира на 30 декември 1691 г. в Лондон. Той е виден химик, физик, богослов и философ-натуралист. Аз смятам, че най-важният принос за развитието на човечеството са неговите изследвания, свързани със съответствието между времето и пространството. А това, на практика, не е нищо повече от опита на човек да освободи себе си от времевата зависимост, т.е. да осъзнае процеса, свързан с безсмъртието на душата му. Освен това, обаче, се повдига и въпроса за целостта на макрокосмоса. В действителност, във времевите отрязъци няма кой знае какво особено значение това, дали Вселената ще е цяла или не, както всъщност и въпросът, дали Земята е кръгла или плоска.

Интересното в този случай е, че в течение на своя живот Бойл изпитва върху себе си въздействието на всички закони, от които неговият разум бива озадачен – от времевите въпроси за морала, поглъщащи неговото съзнание, когато се намира във времевата юношеска зависимост, до физическите характеристики на въздуха и свързаните с тях процеси на изгаряне, напълване (дишане) и предаване на звука. Но като цяло, резултатът от всичко това, както ни е известно, е законът на Бойл-Мариот, който гласи, че при постоянна температура обемът на газа е обратно пропорционален на налягането.

В друго важно, по мое мнение, събитие се превръща и оживлението, което Бойл успява да предизвика около теорията на Платон за четирите елемента (земя, въздух, огън и вода) и трите пространствени принципа на Парацелс, които извежда от херметичния закон за съществуването на частиците (сол, сяра и живак), при който Бойл взима за основа напълването на обема на частиците и тяхното движение.

Всъщност, той успява да оживи статичните алхимични закони. И макар да съществува мнението, че Робърт Бойл подлага на критика вече съществуващите херметични закони, всъщност, той не е съгласен единствено с начина, по който биват интерпретирани и разбирани. Именно в това се крие не просто разликата, а най-важното – задълбочаването в разбирането на херметичните принципи, с чиято помощ, по непотвърдени данни, той успява да създаде философския камък.

Именно тази идея заляга в основата на доказателството за физическото съществуване на Бог. Всъщност, самата идея, свързана с познанието за движението, което поражда материята, както и обратното – как материята поражда движението, е толкова революционна (дори и в наше време), че всичко това прави Бойл да изглежда като истински пазител на философския камък. На практика много от нещата, които знаем са непълни и можем единствено да правим догадки, изучавайки последователите на Бойл, такива като Джон Лок и Исак Нютон. Изведените закони, съдейки по всичко, биват интерпретирани от Робърт Бойл малко по-другояче от начина, по който много хора ги възприемат днес.

Това обаче е един наистина голям проблем за цялата наука, защото понякога самата идея, всъщност, е много по-важна от нейното доказването, тъй като се превръща в двигател за търсенето. Разбира се, бихме могли и да приемем факта, че всички закони вече са били установени и трябва единствено да вникнем в тях, с което, всъщност, се е занимавал и самият Бойл, взимайки позицията за съществуването на Бога като даденост, или като константа, без да се привързва към вярата или безверието.

За това именно говори и неговият закон, в който за постоянна маса и температура се разглежда ликът на константата, или Бога(когато налягането и обема са обратно пропорционални). Имайки постоянен Бог, тогава е възможно той да бъде увеличен или намален. Това, всъщност, обяснява и факта за съществуването на множество различни богове, ако се вземе за условие това, че увеличаването или намаляването трябва да има свой ритъм. А ритъмът, от своя страна, представлява разделяне на усилията, тоест разделяме обема на пространствени ъгли.

По този начин, определяйки лоста като налягане, получаваме максимално количество богове – 12. С други думи, боговете, зависещи от обема, се намират в дванайсет композиции. Но можем да приемем също, че и усилието е божествено, и тогава имаме ускорение и още една композиция от 14 набора богове. Но смисълът тук, разбира се, не е в математическото изчисляване на боговете, а в особеността на Бойл, който се стреми да докаже това, предлагайки, всъщност, теорията за пределите.

В действителност, представата на Бойл за божественото изисква определена опора за съзнанието, а не просто вяра, което вече води до определението за душата, където той отново взима за основа обема, или количеството от частици, привеждащи душата към движение.

 

Въпрос


Само регистрирани потребители могат да зададат въпрос. Вход.

За регистрация натисни тук.



Изпрати на приятел


Share |
Име:
Поща:
Име на приятел:
Адрес на приятел:
Съобщение:
Въведете символите от картинката:
Въведете символите от картинката

212
Във вид за печат
top
Notice: Undefined index: GetCode in /home/olegcherne/public_html/common/descriptor_parser.inc.php(191) : eval()'d code on line 5