Елена Блаватска
Не се надявам някога потомците да разберат и оценят живота ми.
Човек не може, дори при най-добро желание, от едно измерение да измери друго.
Откъс от дневника на Блаватска
Вероятно сте чували за Теософското общество. Дори днес то буди силен интерес у много хора – от еснафи до специалисти. А в апогея му края на XIX век или по-точно през 1884 година негови последователи са множество образовани умове от Европа, Америка, Русия и Индия.
В неговите редици се включват световно известни учени и крупни религиозни дейци. То е много популярно в Австралия и Нова Зеландия, отваря филиали практически по цял свят... И изведнъж, в резултат на един скандал, цялото това развитие се оказва поставено на карта. Една икономка и нейният полуграмотен мъж гръмогласно заявяват, че са готови да предоставят неопровержими доказателства за шарлатанство, най-безочливо измамничество и груби спиритически машинации от страна на главния организатор, водач и ръководител на обществото – мадам Блаватска.
«Гениална рускиня, борила се с неукротима сила срещу материализма, сковал човешкия разум», «нейните духовни способности и достижения разкриват величествения образ на една жена, която с право може да се смята за най-великия адепт в историята на западната цивилизация и за пряк посланик на транс-хималайското братство» - ето какво пишат впоследствие теософите за Елена Петровна Блаватска.
Нощта след скандала ръководителите на теософското общество в индийския град Адяр изгарят на клада всички улики – шкафа с двойна стена и куклата на учителя, използвана за представяне на материализирането. Няма значение дали те са истински или не, важното е в огъня да не загине удивителната човешка способност, характерна в определена степен за всеки човек, да вярва сляпо в това, в което иска да бъде убеден. Независимо дали става дума за вярата, че Блаватска е посветена в съкровения смисъл на вселената или вярата, че ти самият принадлежиш към най-висшите духовни сфери.
Впоследствие Обществото, от една страна, носи като знаме пред себе си имената на почитатели като Айнщайн, Щайнер, Ганди, Флоренски, Блок, Неру, семейство Рьорих... От друга, увлечението по теософията не е преимущество на отделни индивиди. То не е и изключителна привилегия на богатите аристократи, алчни за духовно развитие. Като цяло възникналият в средата на XIX век спиритизъм разрешава много повече въпроси, отколкото се вижда на пръв поглед... А теософската наука, оказва се, притежава всички достойнства, за да стане не само истински масова, но и да не се изгуби в собствените си идеи, просъществували и до днес. Но всичко с времето си.
Как започва всичко
Пред нас стои прелестна девойка. Пакостлива, своенравна, ужасна фантазьорска с поразително умение да разказва. Тя често събира около себе си малките деца и ги омагьосва с историите си. На един пикник докато всички лежат на пясъка, тя разказва за чудните морски същества, изпълвали някога това място, за плуващите рибки, за водоралсите, полюшващи се в такт с вълните и дотолкова успява да потопи децата в света на въображението си, че когато иведнъж извиква: „Вода! Вода! Всички ще потънем!” – децата се разбягват уплашени във всички посоки.
Младостта дава на Елена шанса да извърши безумни постъпки, а на биографите й – възможността да разчитат фактите различно. Фактите разказват, че на 17 години Елена се омъжва за 40-годишен господин и приема неговата фамилия, с която впоследствие става известна по цял свят. Само три седмици след сватбата Блаватска избягва от мъжа си.
Тя тръгва да пътешества из Европа, Азия и двете Америки, като рядко навестява роднините си. Не е съвсем ясно с какви средства живее, макар да се знае, че баща й е изпращал някакви пари, а тя самата е заработвала и по нещо допълнително, включително и чрез спиритически сеанси.
Различно достоверни източници разказват как Блаватска „служила като ездачка в цирка, обикаляла на турне в Събрия като концертираща пианистка, отворила фабрика за мастило в Одеса, търгувала с щраусови пера в Париж и разработила интнериора за императрица Евгения”.
Среща с учителя
В деня на 20-тия си рожден ден Елена изживява духовна криза, разказват преданите й последователи. Неочаквано обаче в шумотевицата на Голямото лондонско изложение от 1851-та тя се сблъсква със светлолик индус в бели дрехи и познава в него Учителя от своите детски сънища, ангела-хранител, който не веднъж я е спасявал от смъртна опасност. От този момент насетне животът й се оказва подчинен на една особена закономерност. Пред нея се открива един път, който все още не е добре познат географски – пътят към Хималаите, към Тибет.
И така младата европейка, въоръжена с чадър и твърдото намерение да се приобщи към тайните знания на Великите учители, в продължение на няколко години странства сама, под бдителния надзор на полицаи от три държави, из планините.
С какво се занимава Елена Петровна през цялото това време? Според не особено многословните свидетелства от различни писма и лични записки, тя се учи да медитира, запознава се с източните текстове и с езиците им, учи се да овлаядява собствените си мощни способности. Всичко това тя прави под ръководството на учителя, когото е открила - Учител Мория, както го нарича Елена Петровна. И така след като натрупва достатъчно знания, за да изпълнява своята мисия оттук насетне, Блаватска се насочва към Европа.
Америка
Европа се оказва не особено благоразположена към Блаватска. Елена е млада, амбициозна и интересна жена, което, разбира се, не е никак малко, но се оказва недостатъчно за консервативния и силно придържащ се към науката Запад. Способностите й могат да бъдат оценени по-скоро в Америка, където нудизмът и здравословните диети стават все по-модни, а спиритизмът започва да се разпространява повсеместно.
Блаватска не се задържа задълго в Европа и без колебания напуска Стария континент, за да се насочи към САЩ. Още със слизането си от кораба, по силата на спонтанния си път, тя попада на правилното място. Фермата на полуграмотните братя Еди, където редовно се стичат най-върлите любители на спиритизма - голяма и разнородна аудитория.
Ярко червената като на Гарибалди риза, навикът да пуши силен тютюн, остроумните шеги и оригиналните мнения по всеки, било то и най-битовия, въпрос, незабаво привличат вниманието към Блаватска. В добавка към това широкото й монголско лице, пронизителните й очи и буйната й светлоруса вълниста коса й придават привлекателен чуждоземен, почти източен вид. Тази вечер тя покорява мъжа, който ще я следва през целия й живот. Нейният верен помощник, нейната опора в най-трудните начинания и непредвидени ситуации, полковник Олкот, се превръща в ос, придържайки се за която Блаватска вече може не само да демонстрира равновесие, но и да изпълнява най-трудните номера. Вече има на кого да се опре във всичко - от провеждането на истински спиритически сеанси с материализиране и звън на камбанки през уреждането на всевъзможни скандали до основаването на Теософското общество.
Теософското общество
През първите две години от съществуването си Теософското общество има малко членове-поклонници. Въпреки това интересът към него расте постоянно. И то не толкова благодарение на обосновката и развитието на основните положения на теософията от страна на самата госпожа Блаватска, колкото в резултат на писмата-послания от Учителя, които Елена Петровна периодично показва като потвърждение на специалната мисия на Обществото и за да демонстрира подкрепата на Висшите сили.
Самата идея за организацията се приписва всъщност на Него. Ето и откъс от дневника на Елена Петровна: „Юли 1875 година. Получихме от Индия указание да основем философско-религиозно общество и да намерим подходящо за него име, както и да изберем Олкот.”
Главните идеи на теософията се сформират почти веднага: „Движение за усъвършенстване на състоянието на човечеството.” По това време обществото буквално кипи от нови идеи и опити за постигане на хармония и духовно прозрение с нетрадиционни методи. От една страна нараства авторитетът на естествените науки, а от друга – укрепват отдавнашните съмнения в истинността на християнското учение и в традиционната църква. Стремежът към възстановяване на истинната вяра се превръща в повод за разрив с официалната църква.
Исус се оказва вече не е единственият и неповторим Спасител на света, а един от многото авториретни духовни Учители. Той се нарежда наравно с Буда, Сократ, Конфуций, Ману и Лао-Дзъ. Идеята за Великите Учители, появили се на земята, за да изпълнят своята специална духовна мисия, вече не е така необичайна за западното съзнание. Хората започват да изживяват реалността като нещо, което се простира отвъд привичните форми на религия. Истинската духовност започва да се отъждествява вече и с мистиката или окултизма.
В това време именно се появява и трудът, задал теоретична база за тази „нетрадиционност”. Автор на това произведение е Блаватска. Изумяващата широта на познанията, грандиозният подбор на фактлогочен материал, изобилието от цитати и препратки и удивителният обем създават истински фурор, а освен всичко друго Блаватска заявява, че тя не е неин автор, а един вид предавател, който е написал книгата под чужда диктовка...
Въпреки новопридобитата й популярност, материалното положение на Блаватска оставава все така тежко. Скоро теософите известяват, че се отправят към Знанията. С други думи, на Изток!
Индия
Теософите вече не са млади и на практика не разполагат с никакъв капитал. В същото време в Индия Блаватска и Олкот веднага се усещат като у дома си. При пристигането си в Бомбай полковникът дори пада на колене и целува земята на пристанището. Това отношение, естествено, успява да им спечели симпатиите на местното население. Английското правителство от своя страна веднага прикача към американските гости един комично тромав шпионин. Но като цяло нещата започват да се нареждат. Индийците виждат в Блаватска човек, който може да ги освободи от гнета на омразните британци, а англичаните – възможност да се приобщят към духовните тайни на Изтока и да вкусят истинската екзотика.
Скоро двамата партньори започват да издават списанието „Теософ”, което разпространява идеите за равенство и братство на всички религии и вероизповедания, които са особено близки на индусите. А в резиденцията, наречена „Вранино гнездо”, започват демонстрации за англичаните. На тях в цветните лехи неочаквано се появяват брошки, чаши изникват направо от въздуха или пък изведнъж започва да звучи музика без видим източник. Такива феномени се ценят много в англо-индийските кръгове по онова време.
Скоро бива открита и известната по целия окултен свят щаб-квартира на Обществото в Адяр. Делата на теософите придобиват доста по-голям размах. След което в историята на обществото се появява един повратен момент, задал формула за взаимодействие, която по-късно Блаватска загадъчно определя като своята „връзка с Учителите” и която последователите на теософията използват като възможност да се превърнат в избраници.
Скандалът
„Ужасна вещица със сбръчкано лице, пронизителен поглед и уродливо тяло...” и „отвратителен на вид французин с вид на помийна кофа, към която са прикачили брада” стават причина за този скандал. Четата на Куломб, както ги описва един от последователите на Блаватска, не участва в управлението на обществото. Но Кулобмите участват в много дела.
1884 година. Блаватска и Олкот уреждат неприятности в английския клон. А от Англия пътува представител на Лондонското общество за психични изследвания, с идеята да изучи на място теософските феномени в Адяр.
Мадам Кулобм вижда в това стечение на обстоятелствата особено изгоден момент за действие. Първоначално тя решава да покаже куклата, наричана Кристофоло, набучена на дълъг бамбуков прът, която Блаватска представя в полумрака за видение на Учителя. След това икономката изсипва върху главите на теософите през дупка на тавана „умствено предаваните” писма.
Оказва се, че съпругът й е направил плъзгащи се панели и потайни врати в стаята за демонстрации, за да може Блаватска неусетно да влиза и да подменя брошки, чинийки и други предмети, участващи в материализациите й. В едно от компрометиращите писма е описано как Блаватска е направила някакъв генерал на глупак. Той останал с убеждението, че счупената чинийка се е възстановила от само себе си вътре в шкафа, докато всъщност Ема просто я заменила с цяла, като през тайна вратичка събрала парчетата от счупената.
Разбира се, съветът на управляващите Адярската резиденция отрича всичко. Проверката на обвиненията на Куломб за тях е нещо повече от въпрос на чест. Те щателно изучават всяка стена на шкафа и за свое крайно разочарование откриват тайната двойна стена. Не им остава нищо друго, освен на следващата вечер да изгорят компрометиращия шкаф и да започнат преговори с Куломб.
Този скандал добива широка популярност. По това време Блаватска вече е натрупала редица подобни разобличения. Оказва се, че докато теософите, получаващи написаните със златно мастило върху зелена хартия писма с хималайски премъдрости, подписани „Учителят Мория” и „Учителят Кут Хуми”, изглеждат напълно щастливи, самите Учители всъщност спорят един с друг.
Учителят Мория, както се вижда от писмата му до индийския приятел на Блаватска Синету, иска да издигне като лидер една личност, а Кут Хуми настоява в свое писмо до друг сподвижник на име Хюм за обратното. Неизмени обаче винаги остават указанията им всички да се грижат и подчиняват на Старата Лейди.
Скоро Синет и Хюм решават да се лишат от посредничеството на Блаватска в този епистоларен контакт с Учителите и им пишат тайно. Те обаче могат да предадат писмото си единствено чрез мадам. Блаватска се отделя в съседната стая, уж за да посвири на пианото, докато писмата бъдат предадени, но няколко минутки по-късно иззад вратите се чува не музика, а виковете на разгневената дама, която е прочела писмото и осъзнала предателството.
С подобен тип мошеничество Елена Блаватска напълно явно профанира всичките си реални или мними свръхестествени сили, тъй като е отговаряла лично на писмата до учителите и е представяла тези отговори за окултни послания. Що се отнася до най-големия скандал с Куломб, Олкот и мадам успяват да го разрешат на място. Но след няколко месеца Блаватска, която е вече тежко болна, взима решението да напусне любимата си Индия. Както ще се окаже, завинаги.
Другото измерение
Оттук насетне Блаватска я очаква спокоен живот в Европа. Тук тя написва най-важния си житейски труд, трактатът „Тайната доктрина”, получил прекрасни отзиви. Това се случва вече на онзи заключителен етап от живота, преминаващ неусетно в посмъртен, когато легендата става напълно неотделима от реалността.
Защо не погледнем към тази уникална жена от друга, не толкова сензационна страна, ще кажат онези, свикнали да търсят средата във всичко. Последвателите на Блаватска предполагат, че част от феномените, които тя представяла, наистина са били ловки трикове и в същото време настояват, че повечето от демонстрациите й са били истински окултни явления и че не може да се прекара ясна граница между едните и другите. Въпросът, очевидно, не е в това дали е била шарлатанка или не. Въпросът е дали е прибягвала до трикове, компрометирайки истинските си сили?
В късните си години самата Блаватска с поразително великодушие допуска едновременно и двете предположения. Че или сред демонстрациите й е имало както истински, така и фалшиви, и че фалшивите били резултат от неизменна част от нейната натура, а истинските възниквали под ръководството на учителя. Или че съмнителността на някои нейни трикове била част от един общ, недостъпен за разбирането на простите смъртни план. В какво се състоял този план Блаватска така и не уточнява.
В крайна сметка нито самата Блаватска, нито многото увлечени от собствените си свърхестествени способности последователи не достигат до реално разбиране на това в какво всъщност се крие тяхното „служене на благото на човечеството”. Какво трябва да се направи след като измененото състояние вече не позволява да се живее според старите ценности, а новите не се възприемат адекватно от обществото? Тук никакви коментари не предлагат нито Блаватска, нито Учителят й. Именно защото за тях този въпрос, очевидно, остава отворен.
Заключение
Теософското общество проповядва:
- Създаване на универсално братство на хората, без значение каква е тяхната националност, вероизповедание, пол, каста или цвят на кожата.
- Поощряване на заниманията със сравнителна религия, философия и наука.
- Изучаване на необяснените закони на природата и потенциалните сили и способности на човека.
Постигането на тези цели изисква „правилни знания” и трябва да стане под ръководството на „правилния учител”. Блаватска открито и самоотвержено предлага на света себе си и своите духовни способности, вероятно дори без да подозира как повечето й последователи не си поставят въпроси, по-важни от този „да бъда или да не бъда”...
И така 7 септември 1875 година, денят на основаването на Теософското общество, може да се смята за точка на масово преместване на западния свят в посоката на алтернативните духовни търсения, които в продължение на следващия 20-ти век не веднъж ще поглъщат здравия разум на отделни личности, превръщайки ги в част от тълпата.
RSS: