Уан Джаодзюн
Уан Джаодзюн (Wang Zhaojun, I в. пр. н.е., периодът на управление на династията Западен Хан) – една от четирите Велики красавици на Китай, символизираща понятието за красотата по отношение на хармонията.
Подобно на осемте безсмъртни, които представят законите за измененията и трансформациите, така и срединното пространство бива представено от четирите красавици. Това пространство се нарича още и “хармоничното пространство”. И, всъщност, най-важната измежду четирите красавици, от гледна точка именно на хармонията, се явява Уан Джаодзюн.
Уан Цян (кит. трад. 王牆, 王檣, 王嬙, пинин: wang qiang), по-известна като Уан Джаодзюн (кит. трад. 王昭君, пинин: Wang Zhaojun), се ражда през I в. пр. н.е. в селцето Баопин (кит. трад. 寳坪村, упр. 宝坪村, пинин: Bao Pingcun) в административно-териториалната единица по това време Цъгуй (днешна провинция Хубей). В случая, обаче, не е толкова важна истинската личност, с която биха могли да се асоциират още поне сто подобни момичета, а самото възприятие на китайците за пространството през призмата на хармонията, явяваща се като основа за красотата.
Уан Джаодзюн също така е известна и като любовницата на Минфей, в чийто задачи влизало поддържането на хармонията в императорския дворец. Името й се появява в летописите на династията Мин в качеството на укротителка на шума, суетата и варварите.
Уан Джаодзюн чрез своята същност олицетворява мелодичността и нежността. Казват, че е невъзможно човек да я гледа много дълго време, понеже е толкова ослепителна в своята хармоничност, че красота ѝ се смята за вечна. Освен това тя се превръща и в олицетворение на изкуствата, които жените трябва да овладеят, за да могат поне малко да се приближат до красотата на Уан Джаодзюн.
Красотата в Китай по това време се определя чрез комбинация от изкуства, които трябва да бъдат овладяни.
Изкуствата на красавицата Уан Джаодзюн
Изкуството на опериране с ритъма
Свирене на струнния инструмент цисян цин. Това е седемструнен щипков инструмент, на който може да се добие 13-ладово звучене. С други думи, даденият инструмент демонстрира всички тоналности на пространството.
Естетическото възприемане на пространството
Под това се разбира владеенето на символи и възприемането на природата. За тази цел е необходимо да се разбира китайската живопис, която е изпълнена с алегория и с езика на символите.
Разбиране за хармонията
Това е изкуството да изразяваш и представяш себе си или най-просто казано – ежедневното самоусъвършенстване. Инструментът, служещ за обучаване на хармония, е калиграфията.
Формиране на мисленето
Формирането на мисленето в китайската култура е достатъчно сложен процес, основаващ се на съхраняването на срединността, т.е. покоят, при който мозъкът се разглежда едновременно от позицията на действие и недействие. По този начин, основата на мисленето се явява изкуството на воденето на мисли, комбинирането и спирането на съзнанието. Инструментът, служещ за усвояването на подобно състояние на съзнанието, е играта Го.
Уан Джаодзюн се смята за една от най-хармоничните жени на Китай. Нейното спокойствие е толкова съвършено, че около нея се разпростират хармония и покой. Това, всъщност, е толкова вдъхновяващо, че става повод за съчиняването на много нежни и възхитителни стихове в нейна чест. Покоят ѝ до такава степен е явен, че го сравняват с аромата на благоуханни цветя. Само при вида на Уан Джаодзюн, реките спират да текат, а птиците престават да летят.
Зад това, обаче, се крие определено разбиране за нейната енергия, която до такава степен е кристално чиста, че бива сравнявана с перла. Всъщност, именно на тази перлена енергия се дължат измененията в пространството, където се намира Уан Джаодзюн. А когато свири на цитра, нейната вибрация се усилва до такава степен, че може да причини смъртта на всяко нещо, което нарушава хармонията. Точно поради тази причина се сдобива с още едно име – Тази, Която Кара Птиците Да Спрат Да Летят.
Уан Джаодзюн изиграва изключително важна роля в хармонизацията на отношенията между древния номадски народ на хуните и династията Хан. Смята се, че тя успява да повлияе върху суровия нрав на номадския народ, като се омъжва за техния предводител. Също така успява широко да разпространи своите знания и сред варварите.
Уан Джаодзюн се възприема като нежен поток, който олицетворява правилното развитие на пространството на Земята. Всичките ѝ действия са толкова хармонични, че времето спира. Този феномен дори получава свой собствен символичен израз – падащи птици, т.е. пространството изменя своето свойство. Освен това се смята, че ако всяка жена се държеше като Уан Джаодзюн, тогава на земята щеше постоянно да присъства хармония.
RSS: