Ян Гуей Фей
Ян Гуей Фей (杨贵妃, Yang Gui Fei, 719 – 756 г.) е една от четирите легендарни красавици на Китай. Всеизвестен факт е, че е била толкова красива, че цветята свеждали своите пъпки в нейно присъствие и не смеели да се сравняват с нея.
Ян Гуей Фей е героиня в поемата на великия китайски поет Бо Дзюи (白居易, Bo Ju Yi, 772 – 846 г.) „Вечна печал“ (長恨歌, Chang Hen Ge – Чан Хънгъ).
Ян Гуей Фей символизира нефритената чистота. Въплъщава съвършенството на красотата на жената като такава. Такава жена е достойна само за император. Олицетворява императорската съпруга – името Гуей Фей означава Скъпоценна жена. Тя е символ на апогея на красотата като процес на съхранение и кристализация.
Основното качество на красотата на Ян Гуей Фей е свързано с концепцията за запазването на самата себе си чрез покоя и вътрешното мълчание. На по-късен етап това качество е намерило израз в жанра на японския театър но, въплътил знанията на Ян Гуей Фей. Мълчаливостта и външното ѝ покорство я превръщат най-вече в загадъчна красавица, а оттам по най-различни начини може да бъде интерпретиран образът ѝ в различни аспекти от живота. На първо място – в идеята за нещастната любов.
Ян Гуей Фей е олицетворение на различни женски качества, които не толкова се изразяват от самата нея, колкото се интерпретират от околните. Освен това е символ на красотата, свързана с аспекта на преживяването, в което включваме усещания, емоции и чувства.
Ян Гуей Фей изразява идеята за вътрешно търсене, съчетавайки даоистките практики с техники за външно позициониране. Освен специалните даоистки знания, тя отделя много време на поезията, свиренето на музика на сцена, играта го и конната езда.
Символът на Ян Гуей Фей е хризантема, въплъщаваща закона за симетрията.
 |  |
RSS: