Отшелник. Част III. Преминаване през смъртта
Тема: Готви се за издаване
Рано или късно това се случва…
Или не?
Чук-чук!
Кой е?
Смъртта дойде!
Неприятно, но факт.
Неприятно е, когато чук-чук и … „добре дошъл“! Има ли смърт или не – въпросът е очевиден, но не за всички. Индуси, араби, будисти, даоси от различни националности не живеят по законите на смъртта. Те живеят по законите на преминаване през смъртта, дори и да не се замислят над това; дори и ако смъртта наистина да дойде.
Удивителна или дразнеща, страшна или прекрасна, смъртта е част от живота ни днес. Невинаги е било така, но днес е именно така. Дълго живеем по този начин, без да се замисляме, даже когато до нас умират наши близки. Това е даденост, която не обичаме, но се налага да се примиряваме с нея. И днес, когато хората са превърнали смъртта в емоция (иначе как да си обясним всички тези убийства и войни?), ние зависим не толкова от смъртта, колкото от емоциите, свързани с нея. Но това е само едната страна на въпроса. Другата се разкрива, когато придобием опит за смъртта.
Никога не съм мислел, че ще пиша книга за вероятно най-сакралните си преживявания. Но когато моето тяло умря за пореден път, аз си казах, че това е нещо, за което всички следва да знаят. Това е реално знание, което очаква всеки, който е решил да измени съдбата си.
Така стана, че в живота си аз умирах шест пъти. Два пъти това беше задача на практиката, един път се случи по силата на преднебесната ми карма. И три пъти вследствие на влиянието на следнебесната карма.
Днес ми е лесно да разсъждавам за смъртта, защото като минимум съм познал технологията й. И тази книга е посветена не на любопитния читател, който ще се сблъска с неприятната информация за това, че ще умре, а на търсещия и развиващия се, който може да открие в книгата много интересни неща за това какво е смъртта, може ли да се премине през нея и най-вече – какво означава това преминаване. Дадената книга е част от поредицата мои книги „Отшелник“ и е част от знанията по пътя ми на познаване на природата на човешкото развитие.
Въпроси и отговори
Смъртта по време на сън свързана ли е някак със съзнанието, енергията, тялото? Да наблюдаваш как се приближава, да разбираш неизбежността й, изпитвайки при това спокойствие, граничещо с тиха радост. И като кулминация – светкавица от светлина, изпълваща цялото пространство. И пробуждане. Прилича на напълване със собствената си смърт.
Смъртта е или преживяване, или емоция, или чувство и, следователно, тя е и елемент от съня ни.
Значи смъртта е просто една илюзия, а реално е това, което тя ни разкрива?
Да, точно така, но не за всички. За някои хора смъртта не е илюзия, а смърт.
RSS: