Да се разпределиш по линията
Ние не можем да се развиваме в някакво действие, ако не зададем на това действие опит. Когато сме въвлечени в процеса на развитие, опитът най-често е времето, прекарано в този процес, а не разбирането на процеса. Опитът ще бъде временен и ние само се включваме в действията, които ни учат на друг ритъм на съществуване, но в този случай се създават външни условия за развитие.
Без опит не може да се разбере какво е развитие. Опитът без осмисляне също не дава представа за развитието. Въпросът е един: ще получим ли инструментите, на които за в бъдеще ще можем да свирим? По този начин ние ще продължим да бъдем на една равнина и да заемаме в нея определена линия, отсечка. Всички наши действия ни обричат на това да свирим само на една струна. Ние можем да заменим звука с глас, да свирим на струната бавно или бързо, но повече от това няма да можем да постигнем.
С придобиването на опит, ние все още не получаваме знания, само създаваме условия за получаване на знания. Но ако не придобием опит, то няма да получим и знания. Днес можем да се сдобием за секунда с всякаква информация, но въпреки това нищо не можем да направим с нея, тъй като не сме се сдобили с опит и не сме придали на тази информация движение, не сме познали тази информация, не сме направили усилие.
Приличаме на първобитните хора, които живели в пространство, изпълнено с възприета информация, която обаче не е снабдена с никакво лично усилие. Това е свързано с въпроси, които са заложени в идеята за симетрия и асиметрия на мозъка.
Ако се поставим в рамките на един или друг опит, то ще придадем значение, звучене и съсъществуване на онези въпроси, с които влизаме. Нашето его при това не живее в проста форма, тъй като това е по-сложно енергийно образование, отколкото, например, процесите, които развиваме. Ние зависим от външния натиск: скорост, температура и плътност. Всичко това се вписва в хомогенно съществуване, чийто мащаб трябва да познаем. На какво в крайна сметка ще бъде равна тази линия — 3 години, 10 години или няма да ни стигне целия живот, за да я превърнем във фигура? Безфигурни, ние сме ограничени в действията си. Мислите си, че вашият живот е разнообразен, но той е „в един тон”!
Можем да познаем ритъма на дадена плоскост или права, ако отхвърлим зависимостта си от тази плоскост или права. Всички наши линейни ходове не излизат извън рамките на една крачка. Изминала е една година, а се оказваме на също място... Ако не променяме своите преживявания, то си оставаме в старите. И това е илюзия за живот, ако не преминем на усещания за живота от друга честота. Да познаем този отрязък ни пречи желанието като условие на съществуване на праволинейния сегмент, където няма нищо друго освен „искам”. И всичко би било наред, но праволинейността е един от форматите, присъщи на човешката природа, една от задачите на която е да служи за наторяване на земята.
18 април 2011
RSS: