Йогите – кои са те
Йогата като система е претърпяла много изменения и има огромно количество вариации, но въпреки това успява да вкара в съзнанието на всички, които се занимават с нея, такава идея за духовното развитие, че наистина можем единствено и само да се преклоним пред това чудо на ХХ век.
Именно през ХХ век йогата се е превърнала в това, което можем да наречем „култура на йогата“. Удивително е как хора, които се намират в съвсем друго осъзнаване на битието и живеят в съвсем различни сезонни състояния (в сравнение с тези, където се е зародила йогата), се опитват да прикачат към своето въображение някаква традиция или да се опрат на някакви доказателства с хилядолетна трайност.
Възможно е Индуската (Харапската) цивилизация (древна култура на територията на Индия, която е съществувала 3000 години пр.н.е.) наистина да се е занимавала с йога, но това може ли да стане сериозен аргумент за тези, които днес изучават йога? Съединяването на душата с някаква трансцедентална истина замайва съзнанието на огромно количество хора, до степен на наркотичен транс, и те са готови да се лишат от интелекта си, скривайки се от „предразсъдъците“ на съвременността. По-напредналите йоги се опират на учението на Патанджали йога, което описва 8 степени:
1. Яма – система от ограничения, която се предписва на тези, чието съзнание е статично. Характерна е за хора с конкретна вяра и начин на живот в определени климатични условия, което е типично за жителите на Индия.
2. Нияма – предписания за тези, които просто следват безотговорно и не са в състояние да осмислят, размишляват и анализират. Основани са на умъртвяването на човешките, т.е. „отвличащите“ форми на преживяване.
3. Асана – борба за освобождаване от зависимостта от тялото и съзнанието, за получаване на опора на свръхсъзнанието, т.е. освобождаване от физическата зависимост. Тялото не се разглежда като източник за развитие и задачата на работата с него е намаляване на връзката с него. Тук присъства и физиологичен аспект, който е свързан с това, че в Индия тялото на човек не преживява всички сезони и затова няколко от системите му (например, мускулите) пречат за цялостното му развитие.
4. Пранаяма – дихателни упражнения, които са необходими за жителите, чиято кожна и дихателна система не са активирани по природа, тоест за индусите. В противен случай става прекалено изгаряне на енергия и се достига до състояние на дихателен афект, в който се създава усещане за самото ѝ пребиваване. Всъщност, всичко зависи от умението да преподаваш тази система, от мястото, където се случва това и от подготовката на диафрагмата на практикуващия.
5. Пратяхара – контролът на синхронизираното състояние на съзнанието, което абсолютно не може да бъде разбрано от европейското такова. И това трябва да се развива десетилетия, в противен случай се случва обратното – обедняването, или дори бих казал, оглупяването на йогата.
6. Дхарана – потапяне в свръхсъзнанието, което много хора наричат концентрация. Йогата не развива концентрацията, тъй като това е условие на човешкото състояние. Той развива осъзнаването и преживяването на свръхсъзнанието без да има определение за него, което фактически го довежда до неопределено състояние.
7. Дхяна – неопределено състояние, което се характеризира като медитация. То се опира предимно на личните качества на проживяване и не може да бъде подложено на определение или съждение.
8. Самадхи – екстатично състояние на преживяване на свръхсъзнанието.
В това, всъщност, се състои осморният път на йогата. Той е напълно асоциален и не може да се реализира в други сезонни или климатични формати.
Така са се създали различните форми на интерпретация на йогата, в зависимост от личността на всеки гуру, който впоследствие е поставил себе си над йогата и е нарушил основния закон на познанието: знанието трябва да стои по-високо от нас. А трябва да се ръководим от Метода! Но как е възможно тук да изградиш метод, ако той се опира на медицината, а не на физиологията?
Здравето се определя от развитието на съзнанието, а то е най-уязвимото място при йогите, тъй като не им е нужно... Така че дори от гледна точка на здравето възникват доста въпроси.
Въпроси и отговори
Запознати ли сте с ученията за „АГНИ ЙОГА“? Ако да – то намирате ли ги за интересни? Или за безполезни? Струва ли си да ги четеш? Питам, защото не успях да намеря еднозначен отговор в интернет и реших да се посъветвам с Вас.
Аз нямам позиция „добро“ или „лошо“. Аз имам позиция „нужно“ или „ненужно“. Още повече, че в съвременния свят всичко зависи от това кой преподава. Но много е важно да се разбере метода и в какво се състои опората. Аз не виждам нито метод, нито система. Опората на свръхсъзнанието не ме устройва, защото тя лишава от възможността да се разберат и преживеят преимуществата и недостатъците на човешката природа. Създава се впечатление, че Агни Йога представлява един от начините да се скрие недоразвитостта на пътя. Когато отсъства точност и яснота, се налага да се ръководим от мътното. И дори тази мътност да е свръхбожествена – как би могъл да я използва този, който има проблем дори с внимаването?
Защо избрахте Даоисткото направление? Какво го отличава от Индийската йога? Кое от двете е по-добро? Може ли да се практикуват и двете едновременно или трябва да се избере едното?
Избрах го, защото за мен е важна адекватността на знанията. Никъде, освен в даоистката традиция, не присъства такава точност, дори ако щете – математичност. За мен е важно да развивам мозъка си, а не да бъда духовно извисен.
Доколкото знам Вие сте изучили много култури и практики.
Интересно защо във Вашата дейност отсъства направление по традиционната индийска йога? Нима тя не е подходяща за построяване на симетрията, възстановяване на нормалната циркулация на енергията в тялото, за да се почувства оста и т.н.(в сравнение с даоистката йога и тайдзи)? Разговарях с една от Вашите ученички и тя каза, че индийската йога не отчита „сезонността“ на практиките, и че ако живееш в Русия, където има студена зима, практиките на йога в студено време могат да бъдат доста полезни за практикуващия.
Практиката за мен представлява определен код, матрица, в която условията на менталното, енергийното и физическото се реализират в дадена схема. Това, което днес хората наричат йога в най-добрият случай са занятия, които зависят от тези, които ги водят, а не от знанията. Но в крайна сметка, всички просто изпълняват някакъв набор от упражнения. Не знам с какви мои ученици сте си общували, но трябва да се разбира смисъла на това какво и защо се прави. Индийската йога е директен път към свръхсъзнанието. По-нататък е нужно да се обяснява и да се разбира това, за което говорим, а сезонността е просто един от моментите. Проблемът се състои в това, че ние разбираме едно и също название по различен начин. Йогата не е подходяща за симетрия или ос в движение. Нито един йога не може да се движи нормално, заради разтегнатите си сухожилия, но за да може да се разбере това е нужно време и търпение, а не реакция. Всъщност, отвлечеността на йогите от процеса представлява функция, заложена в техните задачи, която е нужно още да бъде и разпозната.
Разрешете дилемата: защо даосите по времето на Шън (от 1 до 3) препоръчват да се „спи“ за трансформация, а йогите напротив – да бодърстваш, медитираш, т.е. като някакво противоречие между тях или това е просто различен подход към въпроса за безсмъртието?
Йогите не се занимават с безсмъртие, те се занимават с освобождение.
17 май 2011
RSS: