Теория на заговора
Да си свикнал на живот без разбиране
е равносилно на заговор против собствения ти мозък.
Глеб Черний
 |
Загубата на вкус е довела съвременния човек до възможност за почти пълно преминаване към химическа храна. Човешкият организъм вече приема напълно органично всички генномодифицирани и химични продукти. Например, заместителят на вкуса, наречен натриев глутамат (Е621), отдалечава човека от разбирането на вкуса. Тази съставка, между другото, е била активно използвана в хитлеристките лагери – с нея хранели концлагеристите. А днес тя се смята за неотменна част от редица ястия.
Още от детството хората се учат да се хранят със синтетични продукти и да пият ненатурални (химични) сокове. Достатъчно е да наливаш тялото си с подобни фалшификати само три години и то се пренастройва към тях и започва да зависи от тях. Което означава, че вече няма значение дали става дума за оцветителя Е103, стабилизатора на цвета Е375 или някой друг подобен интересен хранителен елемент... Фактът е, че човекът вече няма вкус. Има моноокис, който реагира на добавка номер 35.
Днес вече много хора са неспособни дори да различат млякото на прах от истинското. Достатъчно е на етикета да пише, че продуктът е „натурален“ и потребителят психологически е готов да приеме съответната храна. А тя няма нищо общо със здравето и полезността. По същия начин „Виенските“ салами ни се струват вкусни, просто защото са „Виенски“, а не защото са салами. Трудно бихме могли да си представим като полезна сместа от мазнини и течности, съединени с малко белтък, но галещото слуха наименование „Виенски“ решава всичко.
Защо си мислим, че ако кафето е италианско, то е добро? Да не би да расте там? Или защо възприемаме бутилката френско вино, напълнена в най-добрия случай с молдовско, като вино? А след това някой си почтен политически деец, който дори не знае как правилно да държи чашата, разправя, че алкохолът е вреден. Или защо смятат бирата за алкохол? Бирата трябва да се смята просто за некачествена течност, тъй като то съдържа 60% некачествена вода, която позори цялата идея на пивоварството!
Днес удовлетворението от храната зависи от количеството ѝ или от реакциите, които тя предизвиква. И най-лошото е не това, че естествените съставки се оказват изместени, а че се оказва изместен вкусът, а с него се оказват изгубени и сетивата.
Можете да се запознаете и с останалите материали от раздела Дзябяк, както и с едноименната книга.
10 ноември 2010
RSS: