Дилемата на развиващия се Homo sapiens
Нека приемем, че някой си задава следния въпрос: «Какво е човекът?». Един съвсем не лош въпрос, дори необходим. Но за да може да го зададе, самият човек трябва първо да подготви себе си както за самия въпрос, така и за отговора му.
Дори ако такъв въпрос възникне, а съзнанието и тялото не са готови за познанието, това е все едно да включите компютъра за първи път и да се опитате да разберете що за нещо е това. Всеки здрав човек първоначално ще се поинтересува как да го ползва. Същото се отнася и за човека. Твърдял ли е някой някога, че човек е готов да разбере себе си като човек?
За начало трябва да се замислим и да определим задачите, които трябва да решим по време на живота си. Ако тези задачи са чисто утилитарни, то не си струва да се безпокоим, живота на такъв човек не може да бъде причислен към признаците на човека.
Две функции отличават човека от целия останал свят – неговите чувствени изживявания и съзнанието му. Първото обаче се обезсмисля без второто. Следователно задачата пред нас е една – ако искате да отговаряте на функциите на човека, то трябва да развиете съзнанието си. Това обаче е лесно да се каже, но трудно да се направи, тъй като човечеството вече не разбира функциите на мозъка и съзнанието, което днес се развива в полза на пространството и емоциите, създавайки условия за живот на «човек наобратно».
Съвременният човек не зависи от съзнанието, той няма сили, няма центрираност. Освен това опитът да развие съзнанието в нашето общество се случва тогава когато то все още не е готово за развитие и на енергийно, и на физиологично и биохимично ниво. Излиза, че човек започва да мисли, да разсъждава и говори без да използва съзнанието си. И единственият начин да се прекъсне този процес е да се застави човека да разсъждава, т. е. да се прекъсне реакционноста на съзнанието му, за да се научи той да движи мислите си отляво – надясно и отпред – назад. Всъщност човек трябва да бъде въвлечен в постоянното следване на задачите на развитието.
Как да се постигне това обаче в обществото, където доминира реакционното съзнание, където практически липсват хора, които умеят да мислят и работят над себе си ежедневно? Не виждам друг начин, освен да опитаме да предупредим поне част от онези, които са се устремили към бъдещето, губейки себе си. Нали трябва да разберем, че в днешното състояние човек не може да се занимава правилно, дори ако по природа се развива. И макар развитието да е основна задача на човека, той, човекът, не е готов за нея. Ето защо, за да разберем тази готовност, трябва тезисно да определим самото понятие за развитие.
Какво представлява развитието? Развитието е предпоставка за продължаване на развиването на енергията и качествата, както и за очистване от ненужните дадености, получени по рождение. Трябва да има нещо, което да развиваме, като при това трябва да разбираме какво именно е то и защо го развиваме. Това е много мащабен въпрос и засега ще го сложим настрани, тъй като без да сме ориентирали правилно съзнанието си и да можем да работим с него, няма да можем да му отговорим.
Човек трябва преди всичко да се научи да търси отговор на този въпрос. А вместо това не го обучават, а му втълпяват идеи, които, най-вероятно, дори не отговарят на природата му. А дори и да отговарят, той не ги разбира.
Има цяла такава наука – обучение по геометрията на съзнанието. Преподавали са я египтяните, келтите и даоистите. Тя е основана на умението да съсредоточаваме съзнанието и да го използваме за контролирането и разбирането на изживяванията, свързани с целия живот. Днес обаче никой не се учи на това, напротив – човек бива деконцентриран, лишават го от съсредоточаването и всъщност много малка част от хората се впускат в опит да спасят себе си, прикривайки се зад творческите си и духовни пориви. Тази група от хора обаче е неразбираема и остава неприета от болшинството, затова и самата тя не се занимава толкова с развитието си, колкото с това да се защитава от болшинството нецентрирани и немислещи земни субекти. А всъщност не бива да смятате, че това са някакви необразовани хора. Голяма част от тях всъщност заемат високо положение в обществото.
Необходимо ни е съзнание, за да разбираме, че тялото трябва да служи на съзнанието, а не обратното – то да служи на тялото. Погледнете онези безформени обекти, които са изпаднали в зависимост от различни утилитарни процеси. Способни ли са те да разбират дълбинните изживявания? Разбира се, че не! Проблемът обаче не е в това, че те не разбират, а в това, че не позволяват на другите да разберат. Дори на нивото на физическото тяло се случва едно умъртвяване на мозъка.
Човечеството е неспособна да развива това физическо тяло. То е загубило пропорционалната си форма, а с това и състоянието си. Макар да изглежда лесно да се обясни, че тялото е съд и звученето му зависи от това как е настроено то. Кой би спорил ... Същевременно прави ли някой нещо по въпроса?
Дори и да реагира човек и да започне да прави нещо, той се сблъсква с проблема на пространството, за който говорих по-горе. С други думи той не може да продължи напред. Дори да седнете в правилното превозно средство, няма да можете да се насладите на движението, тъй като пътищата са лоши и претоварени и никой не спазва правилата. И след 15 минути ще забравите накъде сте се запътили и защо, и ще започнете да ругаете останалите.
На всяка крачка наблюдаваме понижаване на възможностите и сблъсък между човека и задачите му. Ако все още сте в началото на изпълнението на задачата, то как можете да смятате, че знаете в какво се състои същността й? Как можете да достигнете изживяванията, ако нямате форма, в която това изживяване да се случи? В резултат на това просто се връщате към реакцинното състояние и ставате зависими от него, а след това започвате да защитавате собственото си положение и самат азащита, за да успокоите някак себе си и своята неудовлетвореност. Затова докато тялото и съзнанието са безформени, шансовете ви са нулеви.
За да изминете пътя на себеформирането, ви трябва нещо повече от простото желание. Това «повече» обаче трябва да се натрупа. Например, време. Разбира се всички ние сме част от кръговрата на природните явления, но това не трябва да ни възпира и да ни пречи да бъдем хора. Ако светът около нас ни разрушава, то това не е повод да се съгласяваме с това положение на нещата.
Същевременно не трябва да се борим срещу обкръжаващия ни свят, а трябва да го напълним и да напълним себе си заедно с него. И най-важното – да не търсим отговор утре, а да достигнем до него вдругиден. За утре нямаме нито външни, нито вътрешни предпоставки. Ако работим днес, създаваме своето другиден. И известно време няма да можем да го видим, но ще можем да наблюдаваме онези, които могат.
10 юни 2011
RSS: