Клетката
Най-високото постижение на човешкото развитие e съзнателният контрол на клетката. Но най-напред човек трябва да се научи да подхранва клетките. Към това е насочен проекта "Хранене на бъдещето" или йогата на храненето.
В човешките клетки протичат процеси, които определят както вътрешната реакция на самата клетка, така и набора от реакции в целия организъм. За начало просто е достатъчно да се разбере клетката на коя телесна система подхранваме или тренираме и как точно правим това. Това е необходимо за да се разбере целостта на тялото. Докато целостта на тялото не е налице, клетките се групират в съюзи, които често нямат нищо общо с личната природа на човека и възпрепятстват развитието му.
За основните жизнени процеси и изграждането на клетките организмът използва протеини, нуклеинови киселини, витамини и други съставки, които могат обобщено да бъдат наречени "обикновени хранителни форми." До 24-28-годишна възраст човек по един или друг начин зависи от основните временни показатели и клетките му са в състояние да произвеждат енергия чрез използването само на тези форми. Но, странно, насочени към регулиране и подхранване на тялото, всички тези временни показатели са подложени на унищожение и клетката рано или късно престава да синтезира енергия, основана на простите хранителни форми. Затова "Йога на храненето" отчита на първо място възрастта и състоянието на човек и се фокусира върху хранителни форми с по-високо честотни характеристики, които позволяват да се генерира енергия. Ориентацията е в посока на синтеза, а не на разпада.
Клетката получава ниско молекулни вещества и зависи от тях. Трябва да научим клетката да получава по-високо молекулни вещества, а за целта клетка трябва да е снабдена със сила. В " Йога на храненето" е важна правилната конфигурация на клетката, трябва да се промени процеса на синтезиране на клетки в нашето тяло, така че тя да расте, а не просто да се променя, преминавайки от едно състояние в друго. Като пример нека разгледаме процеса на фотосинтеза, който е възможен при растенията, но не е възможен при хора, тъй като честотните характеристики на клетките все още не позволяват да се приеме и преработва енергията на слънчевата светлина. Но липсата на готовност не е липса на възможност.
Науката изследва процесите на химичните реакции, въз основа на пространството, в което хората живеят. Но изключително интересно е, че в пространството на космоса, много от процесите на метаболизма се променят. Клетката получава високочестотни характеристики и веднага умира, ако получава нискочестотна храна. Но все пак ние можем да повишим нивото на клетката и да избегнем зависимостта си от тези константни 20 аминокиселини.
Генетичната връзка, генетичният код на ДНК е силна провокация и на изхода я “чака” човешката смърт. Просто така се случва, че човек произвежда организми от по-висш порядък, отколкото Земята, и, съответно, човешкият генетичен код по своите енергийни характеристики е по-висш от генетичния код на Земята. Това лишава човек от чувствителност дори по отношение на физическите процеси, протичащи на Земята. Но този код е много по-нисък от генетичния код на пространството около нашата планета. Следователно, ДНК-кодът не е само структурата на ДНК, това е нейното движение или по-скоро усилие, което подлежи на промяна.
Това усилие е резултат от работата на клетката, която синтезира молекулярната структура на протеина, и този процес се дефинира и определя от личностния (генетичен) ритъм. Но по време на синтеза възниква реакция, в хода на която се произвежда по-високо честотна енергия. Обикновено тя отива за подхранване на връзките. Но ако тези връзки се удържат в определена константа, получаваме допълнителни ензими или енергия, която става допълнителен източник на енергия. В този случай всички телесни системи работят по една схема, така че никой не усеща разликата в тях. Но ако започнем да събираме ферментиралата, извлечена от структурирането, енергия, то ще добием представа за характеристиките на различните системи на нашето тяло.
По този начин можем да извлечем честотата на всяка система в зависимост от пространството. Зимата, например, това лесно може да се направи с костите, защото енергията е съсредоточена там, а през лятото – с кръвта. Ние сме в състояние да синтезираме повече енергия и да получаваме цинобър (допълнително създадена и дестилирана енергия).
22 август 2011
RSS: