Фигура, равна на Бога
Законите на пропорционалността са занимавали изключително много хората в древността. По-късно те били организирани в система от знания за получаването на правилната фигура, което поставило основите на математическата наука. Първите велики учени в рамките на тази система станали гърците Талес и Питагор.
Това, разбира се, не означава, че тези въпроси не са озадачавали повече, например, вавилонците или египтяните, но опитите да се контролира пространството (което може да се осъществи единствено чрез правилните фигури) се отнасят именно към периода VII–VI век пр. н. е. По това време човекът вече е развил способността да влияе на пространството, а не само да го възприема.
Този период може да се свържес опита за създаване, при които човекът взима от Бог за себе си решаването на пространствените задачи. Какво е бил бог за древните? Съвършената геометрична фигура, т. е. всъщност кълбо. Представете си Талес или Питагор, които са вписали това кълбо в куб. Или кръгът са вписали в квадрат. Така всъщност излиза, че те са взели бог и са го затворили в някакъв съд. Между другото, Анаксагор, който бил ученик на Талес, бил изолиран от обществото заради това.
Желанието да се построи фигура, равна на Бога, било всъщност опит да се опознае съвършената пропорция, т. е. тази пропорция, която можела да генерира максимално количество енергия. Да видим към какво могат да се сведат първите опити за изичисляването на кръга. Древните учени всъщност се опитвали да изчислят силата на бог. Така те стигнали до следното заключение: това може да се постигне с помощта на намирането на квадратурата на кръга. С други думи, ако притежавате съвършена пропорция, тогава увеличавате силата си двукратно. Не е ли това гениално наистина? А какво означава да увеличиш силата си двукратно? Това означава да се освободиш от предишните условия, т.е. да се превърнеш в ракета, изведена в орбита. И тогава двата вектора стават не противоположни, а допълващи се.
Очевидно трябва да разглеждаме първите математици, включително и Антифон, Хипократ, Аристотел, Демокрит, Архимед, Платон и други, не като математици или философи, а като алхимици, които се опитвали да добият енергия от пространството. Не трябва да забравяме също така, че по това време хората са разглеждали света като нещо повече от просто материалното и физическото, възприемали са обема, плътността и дори честотата на енергията с точност, превъзхождаща и най-сложните уреди, използвани днес.
Да вземем, например, работата на Антифон, който вписва кръга в квадрат. Какво означава това? То означава, че за да опознаем кръга, трябва да познаваме квадрата. А квадратът е основна съвършено пропорционална фигура. Проблемът при него е един – липсва въртене. Когато сме изучили квадрата обаче, можем да получим осмоъгълник. Тази фигура заема междинно, средно положение между квадрата и кръга, което й позволява не само да натрупва, но и да развърта енергията.
За древните това било свързано с висшите принципи на живота в природата. Нещо като въпроса «А какво чувства бог?». Отговорът бил свързан не просто с логиката (така да се каже с лявото полукълбо), а също и с дясното мозъчно полукълбо. За древните хора важно било да почувстват величината, а не само да я опознаят. Именно на такава чувствена жива геометрия основал своето учение и школата си Платон.
10 ноември 2011
RSS: