Животът на човека
Животът на човека трябва да се оценява не от гледна точка на продължителността му, а от позицията на съдържанието му. Човек умира тогава, когато животът му стане безсъзнателен, а не тогава, когато го катафалката го изнесе до гробищата. Това да прекратиш съдържателното си съществуване е съвсем различно от това изобщо да нямаш такова, с други думи дори да не се проявиш и изразиш в човешка форма, в което се състои именно тази съдържателност.Средната продължителност на човешкия живот днес навярно не надхвърля и 10 години, когато детето започва да развива усилията, свързани с развитието. Тези усилия след това биват заместени с реакции и емоции спрямо външното пространство. В резултат на това вътрешното пространство престава да се развива, а външното поглъща човека и започва да го експлоатира. Съзнанието му започва да се подчинява на кратки временни енергии, т.е. на енергии, които не живеят дълго.
След време самото тяло се подчинява на кратко-пулсовия режим на съществуване и изпада в зависимост от постоянни психологически и физически инжекции. Такова тяло не бива да се развива. То всъщност преминава на режим на временно съществуване. Това води първоначално до стрес, след това до тлеещо заболяване, което от своя страна води до сериозни усложнения (рак, инсулт, проблеми с кръвта, инфаркт и пр.). Най-големият проблем обаче е в това, че човек губи правилното си дишане и вкуса, а това понижава съдържателната активност на енергията.
Днес човек се ражда с понижени енергийни показатели, тъй като родителите му са имали нарушени съдържателни функции още в момента на зачеване. В резултат на това детето бива лишено от всякакъв шанс за човешки живот, тъй като системата на образование и възпитание също е безсъдържателна и засилва тези нарушения. Човек не само не се учи да преобразува и генерира, а и самият процес на натрупване при него е ограничен от нарушението на вътрешните му свойства.
Дори и да си представим, че детето е повече или по-малко цялостно и че е попаднало на цялостен преподавател, то шансовете му са ограничени от пространството, което също не е цялостно за човека. Никой не се занимава с развиване на пространството, което хората обитават, то бива единствено употребявано, принизявано, което води и до понижаване на човешките функции.
Тук трябва да добавим и физическите и радиоактивните изменения, които получаваме от пространството си на обитание и които водят до изменения в тялото ни. В резултат на това човек губи способността да изрази човешкото си начало. А ако не може да го осмисли и изрази, човек не може и да действа. Затова ако действително искаме да изживеем една съдържателна форма, трябва да организираме вътрешното си пространство, а не да бъдем част от пресеченото външно пространство.
Въпроси и отговори
Каква е причината за появата на страх от смъртта у съвременните хора? Какво може да се направи с този страх, за да изчезне той или да се превърне в нещо полезно?
Тук се намесват естествените условия, ние живеем в честоти, които не просъществуват за дълго, т.е. те се явяват временни. Към това се добавя и образованието, което зависи от тези честоти. С други думи, ние развиваме в себе си временни, т.е. смъртни енергии. Срахът е едно от тези условия. Докато не разберете истинското развитие, ще бъдете вечна жертва на временните решения.
14 ноември 2011
RSS: