Канон за търсенето на елексира на безсмъртието
Болестите на съвременния човек отдавна са достигнали стомаха и костите му, ето защо лечението им е изключително сложно. Ако болестта е влязла в тялото като пирон, тогава тя може да бъде «извадена» или човек може да се избави от нея. Ако се е вмъкнала като винт, то тогава е необходимо завиване и развиване. Но и това не е достатъчно.
Важно е да се освободим от застоялите води, които създават условия за гниене на организма. Важно е да поемаме правилните течности и напитки. Разрушението на човека (дори и на нивото на духа) може да се спре с помощта на приемането на правилните течности и напитки. Те могат да потушават глада и да потискат зависимостта от температурния режим, в който се разлага и унищожава всичко живо и се получава развиване на енергиите с ниски честоти (смъртни и временни). Правилните напитки и течности също така могат да защитят кръвта от зависимостта от пространството, а вследствие на това да защитят и вътрешните органи.
Именно духът е довел човешкото съзнание до понятието за смъртта. Понижавайки честотата и разрушавайки духа си, човек е започнал да мисли за смъртта. Умирайки, индийците от Мезоамерика (до XV век) са зъвприемали смъртта не като край на личното им съществуване, а като преход към един друг свят. Тяхното съзнание не е било фиксирано и не е възприемало смъртта като край. Същото нещо виждаме и у келтите, етруските и много други народи.
Именно унищожаването на духа по време на живота по едни или други причини се е превърнало и в предпоставка за разбирането и фиксирането на край, завършек, на невъзможността да се придвижим по-нататък, което включва и процеса на самоунищожението. Смъртта вече се съотнася с емоцията на страха. В безсъзнателните си опити да съхрани себе си, човекът е започнал да се бои. С други думи, тук наблюдаваме не просто една потребност за живеене (а живеенето е умение), а по-скоро желание за избягването на състоянието на разрушение, което не позволява на духа да съществува и да продължи да се усъвършенства.
Освен всичко друго, разрушаването на духа води до отслабване на самата човешка природа. Ако в човека няма сили, тогава не може да се говори за никакъв живот. Набора от кости и плът не са достатъчно условие да се определи нещо като живо. Тялото, което е загубило силата си, вече не е тяло или не е истинско тяло. В епохата на неизбежността човек живее, за да умре, което неизбежно е точното наказание за това, че сам мами себе си.
Човекът вече не е в сблъсък със смъртта, а е станал нейна причина. Той вече не се плаши от никакво покаяние или карма в действията си, затова реално не съществува онзи, който трябва да се покае или онзи, който трябва да може да разбира или дори просто да осъществява собствените си действия. Ето защо човек днес съществува като явление, а не като произведение.
В тази ситуация търсенето на елексира на безсмъртието не измества и с милиметър границата на разбирането у мнозинството от хората. Между другото, въпреки всичко това, в света се запазва една удивителна възможност за реанимиране, за съживяване на «ходещите трупове», което трябва да буди възторг у онези, които разбират.
Достатъчно е човек да започне да пие сома, амброзия, елексири, минерали и ще може да получи доказателства за съществуването, в крайна сметка, на други изживявания и свойства. Най-важното обаче е, че ще може отново да придобие сила. А силата е опора, доказателство и най-важното – възможност.
Възможността е търсене, а търсенето – опит. Съответствието е невъзможно без наличието на опит, тъй като то е дисциплина. Само дисциплината може да научи човека как правилно да се храни и какво да консумира. Само дисциплината учи да се храним с напитки и течности, да консумираме вкусове и да напуснем обема.
Велик елексир е този елексир, който подхранва и поддържа мозъка. А мозъкът може да бъде захранван само със съвършена енергия. Следователно като се научим да се храним със съвършена енергия, ние получаваме истинно съзнание. И само наличието на истинно съзнание ни дава възможността да управляваме вътрешните си процеси и да ги свеждаме до единни закони и принципи, така че да не оставим никакво място за хаос.
27 ноември 2011
RSS: