Времето
Времето е пулсация, свързана с вътрешния код на човека, т. е. с неговата смъртност. Ритъмът на смъртта е именно това, което хората наричат време.
Температурата, налягането, скоростта на движението на енергията са характеристики, от които ние зависим и докато не открием една по-висша единица, оставаме зависими от този код на времето. За да излезем извън времето, трябва да опознаем пространството. Пространството обаче не може да бъде опознато без геометрията.
Същностният ритъм е съгласуван с въртенето на Земята. Това съгласуване се случва чрез пространството, в което живеем. За нас важно е още положението (ъгъла) на Земята в макропространството спрямо Слънцето.
С други думи тук става дума за ориентирането на човека към времето на смъртта или към времето на безсмъртието – за това какви честотни характеристики управляват живота ни. Ако те ни направляват откъм тялото, то мозъкът, обработвайки ги, зависи от тях и се намира, например, в спектъра на алфа-вълните. Ако честотата бива зададена от мозъка, то ние можем да повишим тези характеристики и да излезем от повтарящата се цикличност.
За да се избавим от времето, трябва да излезем от променливото напрежение и да преминем към постоянното, с други думи да се научим да генерираме енергия. Тоест трябва да уловим необходимото ритмично изживяване на генерирането. Например при алфа-честотите имаме десет колебания в секунда, а на нас ни трябват 15-20 колебания. Това означава, че трябва да преминем в зоната на бета-честотите и т. н. Затова, когато изочуваме ритъма, трябва да съзнаваме ясно какво напрежение или колебание създаваме, защото напрежението може и да се понижи (или с други думи да се огруби времето).
Ритмичната активност е основа на разбирането за развитието на мозъка. Тя се създава в най-различни форми, но трябва да има регулярност и тази регулярност трябва да се следи от съзнанието. Изживяването на действията и усилията (онова, което задава ритъма) е и всъщност основата на битието. Човек е неспособен да надиживее времето – той може или да го приеме, или не. Например, може да реагира на очакването или бързането, или спокойно да чете книга.
Времето е най-опасното нещо, което човек е задал за битието си. Изменил е ритъма и е загубил усещането си. Можете да възразите: «А как иначе щеше да се развие цивилизацията?». Не зная как, но човек трябва да запази в себе си човека. Ако отвън всичко се ускорява и усилва, то хайде да усилим и вътрешното. Защото, мога да заявя, в крайна сметка това дава резултати. Мога да заявя обаче също, че то е постижимо само за единици, тъй като за постигането му трябва да се създадат предпоставки за преместване на тялото в триизмерното пространство.
Реално хората се движат в двуизмерното пространство: напред-назад и вляво-вдясно. Тялото не функционира нагоре-надолу. Освен това дори вляво и вдясно могат да се придвижват много малко хора, което означава, че остава само еднолинейното временно движение. Това е свързано с ограничената циркулация на енергията и, най-важното, със загубата на ритъма. При еднолинейните и двулинейните форми на битуване ритъмът се свежда до реализиране на възбуди, чието изживяване води до загуба на енергия, тъй като липсват предпоставки за нейното усвояване.
Представете си един рок-концерт. Това е едно типично еднолинейно действие, свързано с временното разкриване и възбуждане на обекта, който се стреми към тази възбуда. Този персонаж може много дълго да пътува по магистрала 66, като от време на време си инжектира подобна възбуда. Така докато човек живее в плоското пространство, земята за него ще си остане плоска и, най-важното, в него не се развива, не се разкрива обема и той остава извън границите на пространствените изменения.
В учението за целостта за основен учител на европейското съзнание (макар същият път да са изминали и арабските и даоистките алхимици) можем да смятаме Евклид, който е доказал, всъщност, че времето не съществува, ако имате цялостна фигура, която живее съгласно своя собствен ритъм (напрежение и сила на въртене).
07 декември 2011
RSS: