Теория и практика
Теорията и практиката са двете най-сложни понятия за тези, които искат да разберат нещо. Да се превърне теорията, всъщност и практиката, в опит е невероятно сложна задача и осъществяването й е единственият път за опознаване както на теорията, така и на практиката.
Разделението теория – практика е много условно. То се основава на несъвършената структура на обучението и неспособността на мозъка реално да взаимодейства както с теорията, така и с практиката. За съзнанието разделението теория – практика е много условно, тъй като всичко трябва да бъде разбрано и опознато всъщност под формата на практика. Реалното развитие се случва чрез мозъка, ето защо не е важно какво правите, дали се движите, стоите или съзерцавате. Ако осмисляте нечия мисъл или някаква информация, то това вече е практика. Ако практикувате, но не сте съсредоточени, това не е нито практика, нито теория.
Научихме се да се залъгваме с различни формулировки и най-опасното е, че ги приемаме като аксиоми. Често се среща, например, въпросът: Може ли теоретически да се научи последователността по книга и т. н.? Не, но ако докато я учите, истински поддържате съзнанието си съсредоточено, то тогава усилвате концентрацията си, а това е най-важното.
Дори ако научите последователността неправилно, но сте успели да засилите работата на мозъка си, това ще е по-добре, отколкото ако научите правилно последователността и същевременно не сте тренирали мозъка си. Впрочем, това е характерна грешка за много хора, които тренират при майстори, увличащи се от упражненията и формите.
Ако действително искаме да се развиваме, тогава трябва да боравим акуратно с понятия като теория и практика, трябва да се научим да учим. И за начало са ни необходими две неща – умение да наблюдаваме и дисциплина на действията. Как ще постигнем това – чрез теория или практика – не е важно.
След това трябва да намалим количеството на действия, които ни разрушават, т. е. да разберем, че за да се развиваме, трябва да се избавим от това, което ни руши – става дума за организацията на храненето ни и дишането ни, организацията на тялото ни (геометрията). И тук е необходима информация, т. е. теория. Като я прилагаме, ние потъваме в съзнанието си – а това е практика. И така е при всичко.
Организирането на собственото ни време трябва да ни води към усъвършенстване. Не е важно какво правим – дали учим, работим ири просто се двжими или почиваме. Същевременно е важно да разберем, че за развиващия се човек понятието почивка не съществува. От какво да си почива – от развитието? Хората почиват от разрушаващите състоянието им действия, за да продължат след това да се саморазрушават.
Развиващият се човек трябва постоянно да настройва себе си към развитието, да бъде това развитие. Само тогава можем да постигнем истинската практика, а не когато правим някакви упражнения по два часа на ден. Упражненията са елемент на организацията, те ни учат да се занимаваме. Занятията все още не са практика, те просто означават, че нещо сме научили и го повтаряме. Практиката е когато можем реално да потопим съзнанието си в енергията си и да управляваме себе си изотвътре.
Затова когато се захващате за нещо, не мислете, че сте започнали докато не постигнете пълна себеорганизация и не се обвържете с развитието, а не с разрушението. Освен това тук не трябва да се бърза, както и разбира се, не си струва да чакаме. Трябва просто да започнем да правим нещата не заради нещо, а поради нещо. Смисълът на развитието е в това да променим себе си, а не в това да постигнем някакви външни резултати, на които разчитаме в желанието си да започнем нещо.
Теорията и практиката са думи – антагонисти, своеобразен капан за онези, които безмислено правят нещо, капан за онези, които се правят на умни, но всъщност не разбират процеса на работа. Трябва да се освободим от своето вътрешно «аз», което сме създали съгласно неразбираеми за нас закони.
19 декември 2011
RSS: