Съдба
Твърдението, че човекът е особено тясно свързан с биосферата е най-голямата грешка на науката. Ритмите на Вселената съществуват без връзка с живота на човека, дори и той да може да се настройва спрямо тях. Едно е да разглеждаме човешкото тяло като корпус, а съвсем друго да разглеждаме човешкото тяло като мозък.
В първият случай няма никакво отношение между човека и обкръжаващото го пространство. Той е просто част от пространството и това е всичко, няма никаква личностна идентификация. Във втория случай когато човекът има мозък, т. е. умее да си служи с него, това му позволява да разбира вибрациите и ритъма на Вселената. В първия случай тялото ни адаптира енергията към условията на местообитанието ни, докато във втория случай можем да говорим за взаимодействие.
Единственото, което можем да добавим тук, е технологичната адаптация на човека. Еволюцията на човека като вид е вече приключила, макар че той е създал силна форма на вибрационно влияние у себе си, усъвършенствайки усилието в мозъка. Скоростта на изменение, която човек е създал около себе си обаче, не съответства на скоростта на развитие на мозъка. Мозъкът на повечето хора е преминал от състояние на мислене в реакционно състояние.
А сега по същество. Съдбата на човека се определя от отношението му към самия него. С други думи тук се налагат две условия - или съответствие на ритъма, заложен по рождението (т. е. ритъма на съдбата), или съответствие на обучението за това как човек може да се отнася към себе си (образование).
Ако това липсва, то тогава никое от решенията на човека не му принадлежи. В резултат на това той може да съответства на ритъма на своята съдба и да понижи потенциала си. Разбира се, тук има и един капан, който се нарича следване – това е когато всичко сякаш е както трябва да бъде. Разликата е единствено в това, че не човекът създава и определя ситуацията, а бива използван, у него нещо възниква под влиянието на външния ритъм.
Същевременно, трябва да се разбира и съответствието, което до 30 години зависи от развиващата се енергия – човек е пълен със сили, което му позволява да влиза в резонанс с, да кажем, своите желания, които, в крайна сметка, всъщност не му принадлежат. След 30-тата си година човек зависи от силата на духа си, която може да се реализира единствено посредством менталния му ресурс. След 50-тата година следва настройване спрямо смъртта.
Това са, може да се каже, показатели, в случай че човек е програмиран да живее до 80 години. А ако е до 40 години, настройките се променят. Ето защо собствената съдба може да се разглежда хоризонтално и вертикално. Когато сме на 20 години е направо смешно да говорим за съдба, тъй като вътрешният ни ритъм е настроен на растеж. А всичко останало е лющене.
За да може човек да разбере и след това да повлияе на съдбата си, той трябва да възприема живота си като капитал, който трябва постоянно да се трупа и при който единственият номинал е енергията. Можем да разберем реалните си потребности единствено когато разбираме всички процеси на жизнената си дейност.
Тук обаче се крие още една трудност – реалното разбиране може да започне единствено в условия, когато базовата енергия е престанала да ни тормози, т. е. към 28-32 годишна възраст. С други думи, до този момент ние трябва да се подготвяме за разбирането. Изпълвайки ни, този период напълва и нашето непостоянство и желания. Следователно, ако не изградим себе си в някакъв ритъм, при който да можем да развиваме себе си, и не навлезем в него в необходимият период от съществуването си, с необходимото съзнание, то тогава формираме в себе си и развиваме онова, което разкрива началото ни. Трябва ли това обаче да се случи утре, ако дори не можем да разбираме и осъзнаваме?
Да познаваш себе си означава да познаваш своята собствена програма, а това е вече много. Въпросът за изменянето и коригирането й изисква умението да се превключваме на други честоти на съществуване. За съвременните земни жители обаче, да кажеш нещо е все едно да не кажеш нищо, тъй като на всеки етап трябва да можем да подменяме желаното с необходимото или потребяваното, за да преминем от стадия на адаптиране на съществуването към намерението. Тук е необходимо отначало да се преизградят условията за развиване на енергията, заложена от същата тази съдба.
31 декември 2011
RSS: