Кубичното изживяване
Кубичното изживяване е условие за противопоставянето на живота в правилна и този в неправилна геометрична фигура. Когато се намираме в помещение с добра акустика, възприемаме музиката по по-различен начин, отколркото ако сме в помещение със слаба акустика. Удивителното обаче е, че подобно изживяване можем да създадем и вътре в себе си.
Именно за трите условия за съществуване на музиката, когато музиката не се променя и има свой център, говори още проповедника на суфизма ал Газали. В този случай независимо, от свойствата на вибрациите (дали са по-груби или по-фини), вълната се завръща в центъра. Това е условието за зикр, условието за обединяването.
С други думи съществуват три вида музика: напълваща музика (такава може да бъде всяка мелодия), естетическа музика (която настройва и хармонизира) и музика, която ни обединява с фините сфери. Това е и условието на куба, което ни позволява да се намираме в състояние на вътрешна радост (което, например, е невъзможно при сферичното изживяване, когато сме освободени от понятието радост и съзнанието ни се намира в състояние на не-ум).
Докато животът ни е събитиен, докато се намираме в хаотични отношения, трябва да се стараем да бъдем в състояние на радост. Това е условие на формата на човешкото битие. Когато пребиваваме в радост, тогава създаваме и изживяваме събитията по по-различен начин, отколкото когато сме подвластни на емоционални и временни изживявания.
Радостта е извънвремева. Ако радостта е временна, то тя не е истинска радост, а само доволство, породено от страсти и влечения. Радостта не може да бъде периодична, тя е вибрация, която може просто да променя своята тоналност, но не може да изчезне никъде. Радостта трябва да има център и трябва да се завръща към него. Именно това е и кубическото изживяване. И тогава става ясно, че свойствата на покоя и движението ще зависят от този център и няма да имат свои отделни проявления.
05 януари 2012