Жаждата за пари

Жаждата за пари вродена ли е или придобита? Кое е по-опасно – изпадането в нужда или разврата на желанията? Кое е по-важно – възпитанието на семейството, обществото, механизмите или степента на самоосъзнаване, самообразоване, обуздаване на егото?

Определянето на парите в днешния свят е сложна задача, тъй като те отдавна вече са излезли извън всякакви понятия и определения. Хората измерват всичко в пари, работят навсякъде с пари и този процес вече е заместил самото разбиране за парите. Парите вече не са субстанция, която може да бъде фиксирана. Още повече, че те отдавна вече не определят нито силата на човека, нито качествата му. Парите не могат да бъдат вродено качество, те са предмет на нивото „искам“. Този предмет се развива заедно с човека и след това го завладява. А най-опасно тук би било да се крием тук зад определения като „добро“ и „лошо“.

Живеем в регулиран свят. Един от регулаторите в него са именно парите или по-скоро свързаните с тях процеси. С други думи трябва да си даваме сметка, че независимо каква ниша заемаме, за нас парите ще бъдат необходим инструмент. Най-опасното е нещо друго – да ги смятаме за достатъчен инструмент.

Човек, който например не умее да диша, се нуждае от изграждането на правилно дишане. Но за тази цел му е нужно усилие. Човек, който не умее да консумира храна, няма вкус. Как може да съществува човек без вкус? Та това вече не е човек, тъй като при него е изгубена връзката с природните усещания, които определят физиологичните параметри. Следователно, за да се осъществят двете основни функции, наличието на пари не е особено важно. Важно е да се научим да се напълваме и да се наслаждаваме на простата храна.

Обаче хората си харчат парите именно за излишни неща, похабяват ги за неща, които не умеят да правят, като така усилват собственото си неумение да осъзнаят това. А с него изгубват и ориентира накъде да се движат впоследствие. Човек, който не може да се храни и да диша правилно, не може да подхранва мозъка си и се превръща в „кучето на Павлов“. Той става лесен за управляване с помощта на активирането на определени рецептори, за да бъде вписан в концепцията на социума. А ако поради някаква причина остане невписан, му остават два пътя: или да развие силата си и да се възстанови, или да се отдаде на пиянство и наркотици.

Получава се така, че всяка държава всъщност определя процента на зависимите от парите, наркоманите и алкохолиците. А развитието може да определи самият човек. В резултат на това стигаме до интересно наблюдение – парите са наркотици, контролирани от системата, които предизвикват у хората неконтролируема възбуда, от която хората започват да зависят. Когато работи, човек зависи не толкова от работата, колкото от количеството на получаваните пари.

Това не е анализ, а просто наблюдение, тъй като е важно да се познават в по-голяма степен и културологичните, и социалните аспекти. Но тъй като това отдавна се е превърнало в механизъм както външен, така и вътрешен, единственото, което трябва да направим, е да се освободим от него. А как може човек да се освободи от състояние, което отдавна се е превърнало във форма на живот и форма на усещания? Още повече, че към това състояние се ориентира работата на всички системи на организма ни. А за да се промени тази ситуация, са необходими между 5 и 15 години, както показва опитът ми. И то не всеки може да се освободи от тази форма. Ето защо жаждата за пари е форма на съвременното съзнание, което е ориентирано и обучено да жадува.

Въпроси и отговори

Смятах, че мярата за стойността на продукта, се равнява на количеството и качеството на усилията (енергията), вложени в него от човека. С други думи, продуктът е всъщност преобразувана човешка енергия. Та нали няма обективна ценност? Талантливо нарисуваната картина трябва да струва повече, отколкото една нощувка. В първия случай човек използва фина енергия и влага много време в произвеждането на картината. Във втория случай просто е собственик на помещението, което му е останало по наследство от баба му. Да не би да е вложил нещо в този продукт, че да вдига цената му до небето? Бъркам ли някъде? От гледна точка на кармата, на равновесието, безопасно ли е да предлагаш продукта си на произволна цена? Не е ли важно количеството усилия и енергия, вложени в произвеждането на този продукт? Не проваляме ли кармата си, когато искаме много пари за малко усилия? Понякога не ти се иска да платиш даден продукт, защото имаш усещането, че цената му е завишена. Че е прекомерно надута. И така мярата все пак се явяват парите... Мярата на чувството за любов към себе си (колкото повече обичам себе си, толкова по-скъпи са продуктите ми)? Или мярата за силата и качеството на енергията, вложена в този продукт? Това е много важно. Защото парите се равняват на благополучие. За да получиш блага, трябва да насочиш парите към себе си. Но как? Като обичаш повече себе си или като влагаш повече усилия в продукта?

Въпросът за парите в днешния свят е въпрос на емоция. Малко са хората, които мислят и най-важното съпоставят като вас този въпрос. При това вие много ясно определяте темата – добавената стойност. И тази тема е много проста в условията на пазара – можете да добавяте колкото си искате. Но не можете да се възползвате от това, тъй като ви заобикаля конкуренция. За това е нужен пазарът – той позволява да се регулира добавената стойност. Друг аспект е отношението ни към добавената стойност. Човек купува продукт, който има 300 – 500% надценка, но в крайна сметка е по-евтин от друг, завишен със 100%. Да вземем за пример водите Бонаква и Геролдщайнер. Бонаква няма никакви положителни страни, просто купуваме по-евтиното. Но в резултат на това страда нашето здраве и от пазара отпада хубавата вода, от чието лобиране няма кой знае каква печалба. Третият фактор е от какво зависи цената на продукта. Тук попадаме на ситуация, в която трудът се оценява в пъти по-ниско, отколкото посредническите или търговските услуги. Да не говорим за интелектуалния труд, макар че в Русия това е по-скоро лозунг, като малко са онези, които изобщо знаят за какво става дума, та дори няма към кого да се обръщаме. В същото време светът далеч не е толкова прост и всяко нещо се заплаща. Никой не би могъл да отмени енергийния обмен с пространството. Затова, ако се ръководите от процеса, а не от печалбата, тогава не бива да ви вълнуват непълноценните действия, с които човек нарушава много повече дълбинните си схеми на съществуване. Най-опасното е да приемеш позицията на съвременния свят, т.е. да разчиташ на позицията „против нещо“, а не да създаваш „за“.

С други въпроси и отговори на темата пари можете да се запознаете тук.

06 март 2012