Матрица на ритъма, или изпилване на мозъка
За да се придобие цялостност във физически, енергиен и ментален план е нужно да се постигне определено взаимодействие на едно по-дълбоко ниво, т.е. там където може да се получи връзка между всички видове енергии. Мястото, където възникват или по-скоро се достигат всички вибрации в нашето тяло, е мозъкът или по-точно матричният мозък.
Матричният мозък се съотнася с физиологичния мозък, но се отличава от него по степента си на функционалност. Той оперира с десетмерното пространство на времето, седеммерното пространство на ритъма и тринадесетмерното времево пространство.
Матричният мозък работи извън линейните величини и затова събитията в него не се регистрират по прост или директен начин. Работата му не може да се обхване напълно, тъй като той зависи от силата на честотата, която излъчва, а това значи, че има личностна мяра, която от своя страна е обвързана с личностната структура или с координатната система, разпределяща усилието в трите вектора на пространството.
Тази важна особеност ни позволява да разберем десетмерното пространство (образувано от ос и сфера), чийто обем и дължина зависят от възприятието и възможностите на матричния мозък. При това формата не се изменя, а остава сфера, или по-точно спирала, която преминава през сферата и захваща ъглите на оста. Преходът от един ъгъл към друг има 7 фази.
Съответно, една фаза заедно със спиралата образуват една от 13-те фигури, което предопределя свойствата и възможностите на матричния мозък. С други думи, матричният мозък управлява пространството чрез вибрацията на тези фигури, които образуват определена част от ъгловия момент, и притежава разбирането за съвършения ритъм, където единицата за матричен ритъм е равна на 13 колебания.
Но най-важното нещо се състои в това, че той оперира с единица за измерение, която може да се обозначи като матрична мяра. Матрицата на ритъма представлява определен размер, който съответства на един от ъглите на съвършената фигура или сферата. Т.е. това е свойството на мозъка да налага една от 13-те фигури върху пространството. Това е сила, която действа върху тялото, което фактически образува фигура във фигурата (когато една фигура е вписана в друга).
В линейната, т.е. времевата пропорция не може да се обозначи такава възможност, тъй като тя е един условен модел, който не притежава ритъм, пространство и време. Тук в единната координатна система е изразено различно структуриране (по-скоро в единия случай го има, а в другия го няма). При това посоката на вектора на времето, пространството и ритъма може да съвпада, но при всички случаи тяхната вибрация ще е различна.
В резултат ние получаваме три различни фази в едно движение, където най-важният фактор се явява ритъмът. Това позволява на матричния мозък да измерва пространството чрез звука, вкуса и чувствата, т.е. чрез вибрации, които се ръководят от пулсацията или по-скоро от нейната сила.
Подобно е на това, когато с помощта на някакъв прибор измерваме силата или честотата на ток, който е поместен в определена форма. С други думи, в дадения случай съзнанието се явява като светлинен или звуков конус, който удържа свойствата на пространството в неговата съвършена форма, където дължината на вълната се определя от честотата, а не от разстоянието. Следователно вълната не се губи и не прекъсва, а се намира сама в себе си, усъвършенствайки своята честота чрез обратна връзка – т.е. периодически се връща в първоначалното си състояние. Единственото, което намалява в този случай е количеството на възвръщанията, докато най-накрая не се създаде друга гранична величина.
По този начин матрицата на ритъма не само позволява да се разберат свойствата на енергията, но също така и да се оперира с тях, изхождайки от граничната величина. Матричният мозък, който удържа оперирането на енергията под ъгъл от 45 градуса (това позволява на енергията да се връща), всъщност е условие за дълбокото проникване в нейната природа, където тя се управлява от форма, а не от величини. Така например, честота от 10 Hz условно би могла да се представи във вид на пресечен тетраедър.
Важността на това да доведем мозъка си до едно матрично ниво на развитие, в крайна сметка се определя от задачите. Какво точно си представяме, когато говорим за свръхзвукови скорости? Ами нищо! А всъщност това е времето на живот на енергията, която е заменила един конус с друг, където управлението й се случва на ниво пространствена геометрия, която изхожда от условията на матрицата или условията на матрицата на ритъма. Къде тогава е разликата? Ами да, само в уменията.
Четете материали по дадената тема:
17 януари 2012
RSS: