Първичното усилие
Защо трябва човек да се развива? За да усъвършенства природата си. А защо трябва да усъвършенства природата си? За да осъществи човешкото си предназначение.
Човекът представлява определена енергийна честота. Тя има свои собствени показатели, които определят процесът на живеене и преживяванията на човека в живота му. Важно е да се каже, че човекът, който е намерил персонификацията си (както и този, който не е), зависи от тези показатели. Това означава, че или той управлява тях, или те управляват него.
Следователно в условията на прогресия, човекът е изправен пред следните два варианта: или да регресира, или да прогресира, защото вълната или затихва или е в развитие. У човека е заложено усилие, което може да го разруши, но може и да му позволи да се развива. Всички идеи на човека от рода на: «Това искам, това не искам, това е мое, това не е мое» - са само измама.
Та нали не можете просто да седнете в един автомобил без двигател и да потеглите? Същото е и с човека – във вас е заключен един своеобразен двигател и вие не можете да го премахнете. Проблемът е там, че има двигател, но останалите части не се движат, гумите са спаднали или капакът е отворен, обаче никой не е спрял двигателя!
С това искам да кажа, че развитието е вече предопределено у човека, защото понякога човек дори несъзнателно се развива (та нали трябва да стигне някъде) или пък гние, ако е неспособен да се движи.
Тук стигаме и до следния въпрос: «Добре, приемам, че е така. Но как да се развивам?» Така се сблъскваме с уникалната ситуация, която се заключава в това, че развитието се определя от хора, които нямат идентификационен код. Създадени са просто някакви условия за движение, но качеството на движението не е определено.
А какво представлява качеството? Това е усъвършенстването на качествеността на движението ни, което може да ни осигури по-висши преживявания. И наистина в замяна на развитието си, човек получава все по-голямо удовлетворение от това, че живее. Качеството си има име –контролируемо първично усилие.
Контролируемото първично усилие е нещо естествено. То няма някакво философско или психологично значение, а най-вече физико-енергийно. Без това усилие човек не само е неспособен да се развива, но не може реално да определи какво представлява развитието. Излиза, че той е принуден да вярва на онова което му се натрапва, било то правилно или ненужно. Но тъй като животът ни днес се състои от много различни натрапености и принуди, то тук е важно да започнем, без да приемаме нещата според принципа «мое, не мое; това е необходимо, а това не.» Докато не се постигне една дисциплина на действията, докато не се създадат условия за изработване на първичното усилие и най-вече за идентифицирането му, всякакъв тип определяне е опасно.
Периодът на подготовка, който цели да ни научи как да постигнем това усилие, е много важен. Защото докато го няма, човек не може сам да определи какво, къде, как и защо. Необходим му е метод. На това място можем дълго да говорим за проблемите на образованието изобщо, но това няма да реши задачата ни. Тук става дума за това, че хората порастват и вече имат естествено заложени проблеми, свързани с образованието. Сблъскваме се със следната ситуация – човек започва да прави нещо, но сам не осмисля това, което прави, а само приема или не приема това, което му се дава. При това у него липсва едно базово усилие, което означава, че липсва не само опора и ориентир, но и нарастващо усилие за повишаване на собственото качество.
Бихте си казали: ами, добре, липсва разбиране за тази природа, какво да се прави, но пък ни остава една зависимост от реакциите спрямо нея. И така ние ставаме заложници или на нещо, което правим, или на нищоправенето. Та да се прави нещо без да има първично усилие е просто професионално неправене на нещо. Тоест човек фактически няма избор и или усъвършенства онова, което може да му донесе удовлетворение, или бива експлоатиран от енергии, които не може да контролира, и които имат свое собствено усилие, т. е. тук нашата воля няма думата.
Първичното усилие представлява условие за акумулирането на естествена енергия в организма ни. За да се случи това, трябва да се реализират задачите на дишането, геометрията и да се изработи съсредоточаването. Именно към това трябва да е насочено всяко развитие, тъй като без метод не можем да стигнем никъде. То е също така и условие за образуването на връзки в организма, така че енергиите в нас да не си пречат, а напротив – да се поддържат и да бъдат съгласувани.
С две думи тук говорим за регулиране на енергията, съзнанието и тялото. Това регулиране създава определено тонално състояние, което е неизменно и постоянно и може да се развива. Това състояние се нарича първично усилие.
18 април 2012
RSS: