Движението в кръг
Идеята за движението в кръг произлиза още от дълбока древност. Тя е сформирала в началото практически всички ритуални схеми за взаимодействие на човека с Вселената, след това ритуалните танци, после и запазените до днес танци, сред които най-популярно е фламенкото. Макар че по-правилно би било да го наричаме андалуски кръг, келтските танци – келтски кръг, тангото – аржентински кръг, кючекът – арабски кръг и т. н.
Системата на тези знания се е съхранила при суфите и в по-академичен вид при китайците в концепциите на системата багуа. Именно те са показали и доказали математически сакралността на тези движения и тяхната значимост – формата на кръга се явява тук не просто геометрична единица, но и изгражда пет условия, свързани със способността или неспособността да се завърти кръгът около оста, което и формира в тази ос петте усилия, които тялото може да породи физически. След петото усилие, оста престава да зависи от тялото и сама контролира движението му, създавайки още три възможни енергийни усилия.
Петте физически усилия на движението в кръг
- Кръгова форма, която позволява да се удържа формата на кръга.
Насочена към формирането на сферата.
- Кръгова форма, която позволява да се удържа усилието в кръга.
Насочена към формирането на оста.
- Кръгова форма, която позволява да се удържа силата на кръга.
Насочена към получаването на ускорение.
- Кръгова форма, която позволява да се увеличава силата.
Насочена към регулирането на центростремителното или центробежното усилие, променя плътността.
- Кръгова форма, която позволява да се трансформира силата.
Насочена към променяне на честотата на сферата на въртене, изменяне на тялото.
Движението в кръг отговаря на понятието за кръгово движение или движението на топка или сфера, което следва законите за движение на съвършената форма. Изразявайки това, ние осъществяваме изкуството за построяване на оста, която всъщност е неподвижна.
Кръговото движение може да има алгоритъм на ускорение. Оформянето на оста позволява да се опознае ускорението на енергията, което на свой ред води до способността да се достигне допълнително усилие на събиране чрез центростремителността или на разсукване на енергията (по часовниковата стрелка) чрез центробежността.
19 април 2012
RSS: