Съзнанието — управител на духа
Съзнанието и духът — независимо от това какво значение им придаваме – не са особено значими за човека, докато не придобият форма, тъй като без форма те не могат да бъдат регулирани.
Съзнанието на човека се появява тогава, когато човек започва да разбира геометрията на мозъка. Следователно съзнанието е нещо повече от просто някаква форма на мислене. Така стигаме и до следващата най-важна идея: съзнанието е, всъщност, част от духа ни.
Същевременно наличието на духа само по себе си не проявява човешката способност да го познава. Защото освен че трябва да се опознае не самия дух, а неговата геометрия, всъщност познаването изисква по-високи характеристики на съзнанието. С други думи геометрията на мозъка трябва да изпревари геометрията на духа, като така всъщност една форма трябва да се съедини с друга форма.
В течение на живота тези форми сякаш се състезават в отношенията си. Затова, например, в даоистката концептуална схема съзнанието се разглежда като управител на духа. Но ако по природа духът е висшата енергия на човека, то тогава съзнанието в много случаи трябва да издигне собственото си състояние до необходимото ниво.
Ето защо развитието на съзнанието е много важно от гледна точка на укрепването или променянето на идентификационния код. Именно съзнанието подхранва и усъвършенства човешкия дух, същевременно първоначално то самото трябва да премине през всички тези необходими етапи на развитие — от процесите на захранване и синхронизация до структуризирането.
Съзнанието ни е необходимо, за да проявим това, което все още не е проявено. Непроявеният дух не е нищо повече от една пара, която ни храни и изпълва, и която обаче не постига по-важните задачи на собствения растеж — геометричното усъвършенстване, което е невъзможно ако съзнанието не е развито.
12 май 2012
RSS: