За изкуството да запазим телесната си форма
Нашето тяло е раздвоено и докато не се сдобием с единно състояние на тялото, не може и да става дума за запазване, тъй като тялото е подчинено на кода Ин и кода Ян или кода на запазване и кода на развитие – ситуация, при която всеки си изисква своето. Човек не може да подобри тези кодове, той може единствено да ги влошава, преминавайки от това раздвоено състояние, в тройно или четворно.
Това делене може да продължи максимум до пет, тъй като то е свързано със сезоните. Колкото повече са дяловете в тялото ни, толкова повече зависими сме ние от времето и смъртта. Единението е онова първоначално нещо, което може да формира единното тяло или Първоначалната планина.
Човек постоянно се стреми да догони нещо или пък през цялото време очаква нещо, без да разбира, че докато тялото му е разделено, той все повече се отдалечава от възможността да се запази.
Важно е да разбираме и защо всъщност трябва да запазим телесната си форма. Най-важното тук е, че не бива да създаваме един нов скелет, крепящ стари идеи. Да се запази телесната форма означава да се използва тя максимално.
Защо? За да се опознаят условията на съществуване в цялостна форма.
Защо? За да получим допълнителен източник на енергия.
Защо? За да усъвършенстваме духа си.
Защо? Ами ... за да не се превърнем в крайна сметка в хлебарка.
Защо?
Ако след всичко това продължавате да задавате този въпрос, значи вече сте се превърнали в хлебарка и няма на кого да се отговаря.
15 май 2012
RSS: