Енергията на напълване
Небето и Земята разпределят пространството, в което живеем. То е променливо, точно както волята на Небето и Земята, но хората не забелязват тези промени, тъй като ги следват.
Най-важното тук е, че всички тези промени са временни, а пространството ни е непостоянно. Следователно енергията, която определя живота на това пространство също е непостоянна. Ето защо хората са започнали да наричат тази енергия временна и са я свързали с функцията на променяне. Разбира се това не е енергията, която ни е необходима, за да постигнем нещо, макар че в началото на пътя ни се налага да разчитаме именно на нея, тъй като тя ни напълва и ни прави зависими от това напълване.
Можем ли да се напълваме с друга енергия? Не, не можем, докато не променим началната, т. е. зависимата от пространството на раждане, геометрия. Следователно, докато не променим геометрията, не бива да се самозалъгваме, че можем да постигнем нещо, тъй като ще се напълваме със същата тази пространствена енергия на мястото, което ще придава на напълването само временен характер. Затова докато сме зависими от временната енергия, Пътят ще ни е отнет. Ще имаме, всъщност, само неговото име.
Да изскочим от това пространство не е толкова лесно, тъй като всичките ни системи са ориентирани спрямо него и зависими от него. За целта е необходимо правилно и трудоемко преустройване, което изисква да разбираме метода. Ако не вземем предвид гореказаното, то тогава просто ще се самозалъгваме с «пътя» и «традицията», а всъщност няма да можем да прескочим прага на временните условия. Затова много хора се отказват, още преди да са започнали, или заменят едно ненужно нещо с друго също толкова ненужно.
18 май 2012