Самоизместването
Когато се напълват с нещо, хората изпитват чувство на удоволствие, което се намира на границата с безразличието. Тук се крие разликата между удовлетворението и удоволствието. Удовлетворение е, когато контролираме процесите, които ни удовлетворяват. Удоволствие е, когато процесите контролират нас.
Например, когато започнем да ядем нещо вкусно, ние забелязваме това и го регулираме. В този случай процесът ни носи удовлетворение. Но след един праг храненето надхвърля възможността ни да се фокусираме и дори реално да усещаме това, което ядем. Тук вече започва удоволствието, при което храната започва да ни контролира. Преяждаме и всичко ни става безразлично – това означава, че ни измества енергията, която е започнала да ни контролира.
Още един пример: човек започва да се занимава с цигун. Той маха, ли маха с ръце и в него се отварят каналите или някои части на тялото и се напълват с енергия. След известно време обаче този човек започва да отпада и при най-малката активност, защото тази енергия всъщност отслабва мозъка му. С други думи, човекът просто реагира на това, което прави, докато в действителност не само че не може да го контролира, но дори не може да го разбере. И тогава енергията измества човека. Той не се самоизмества, „самоизместват“ го!
Неспособността и неумението да контролираме процеса водят до ситуация, в която човекът става подчинен на този процес и оттук насетне вече няма смисъл да се търси докъде може да доведе това. Когато нещо го измества, човек трябва да носи отговорност за действията си, а не да бъде част от някакъв процес. С други думи, ние трябва действително да разбираме дали, ако бъдем изместени по този начин, ще можем да контролираме себе си. Всяко безразличие е безразличие преди всичко към себе си.
Да вземем за пример капани като йогата и тайдзи. Хората ходят на такива занятия и така изместват възможността си в бъдеще да разберат как всъщност могат или трябва да се случват нещата. По този начин, без дори още да са се научили да разбират, всичко, което тези хората правят, се превръща за тях в крайна инстанция. С други думи, това, което трябва да бъде постигнато след години, се определя още в самото начало! В действителност обаче те просто заменят едно временно състояние с друго.
Всичко това често води до ситуация, в която този, който се развива, може да натрупва все повече временна енергия, което го прави по-агресивен по отношение на онези, които не се занимават. И неудовлетвореността му е свързана не с това, че самият той прави всичко неправилно, а с това, че останалите не правят нищо. Затова не бива да смятаме, че отивайки встрани, ние първо действително сме преминали към правилната страна, и второ – че ще можем да постигнем нещо там. Трябва да ни интересува не толкова това с какво се напълваме, колкото въпроса носи ли ни това напълване истинска сила.
27 май 2012
RSS: