Напълването – условие, а не качество
Възможно ли е да има качествено напълване в една агресивна социална среда?
Колкото и странно да звучи, но изобщо не е важно дали напълването ни ще е качествено или не, тъй като и едното, и другото са елементи на отвличането. Състоянието на напълване, или недостатъчността на човек, не е това, което го изразява. Усилието е това, което го изразява, т.е. способността му да не си позволява да се пренапълва, или точно обратното – умението му да нараства напълването, ако то не е достатъчно.
Напълването е една от формите на зависимост, която се диктува от пространството на живеене. Не е толкова важно дали средата е агресивна или не. В затвора хората се мобилизират и стават по-способни да живеят, отколкото живеещите на свобода, които се разяждат от мързел. Разбира се, това е доста условно и грубо сравнение, но докато човек не се научи да живее в тонус, той няма да опознае свойствата на преобразуването, а не позналият подобни свойства винаги ще зависи от значението, на което е подчинен в силата на условията.
Ето защо не трябва да се страхуваме само от некачественото напълване, което изкарва човека от релсите на развитие на неговите човешки качества, колкото от качественото, което го превръща в парче хубаво (качествено, „ванилово“, префърцунено или каквото още там искате) месо. Месото си остава месо, независимо дали е розово или развалено.
Напълването е понятие, което е винаги времево и ограничено от рамки. И именно в това се изразява задачата – да успееш да се вместиш в норматива на тези рамки. Просто в агресивната среда нормативът е малко по-сложен, но пък в крайна сметка това поне напряга човека. Неговото съзнание трябва винаги да бъде в състояние на постоянна настройка, а не да се разтича като масло по черепа.
Препоръчани материали по дадената тема:
- Енергията на напълване
- Болестта на съвременния човек
- Напълването – временно понятие
- Лекото вътре в тежкото
- Анотация на книгата „Метод“.
29 май 2012
RSS: