Напълването – временно понятие
Напълването е своеобразна временна преса, която притиска жителите на Земята. То се определя от ритъма на живот на човека, от ритъма на съзнателното му усилие, което не позволява на енергията да проникне надълбоко. Така човекът не може нито да преобразува, нито да усвоява енергията и просто я изгаря в горните слоеве на тялото си.
В древността напълването имало свещен смисъл и било свързано с понятието за тотем, с други думи със силата, представяна от съответното място, и с възможността за усвояване на тази сила. Тук дълбочината на усвояване била свързана с това, което подхранвало хората и организирало връзката им със силите на Небето. Човекът, настройвайки се към тази връзка чрез мозъка си, подхранвал това, което впоследствие започнали да наричат „костен мозък“. Така била формирана една от основните практики – пречистването на костния мозък, която определя способността на човека да задълбочи енергията на напълването.
Човекът винаги е зависел от напълването. Само че в началото то е било условие за поддържане на – така да се каже – връзката с Небето, а после, когато се развили функциите на мозъка, станало условие за съхраняването и преобразуването на енергията. И днес човек все така зависи от напълването, но далеч не разбира физическата му природа и всъщност е вече част от това напълване, при което той по-скоро напълва пространството със себе си, отколкото да напълва себе си чрез пространството.
В древността хората зависели от напълването, но разбирали природата му и разбирали как да взаимодействат с тази природа. Това не означава, че са били по-умни, означава, че са имали ориентираност на живота, при която основни показатели били способността или неспособността да се усвои силата на напълване, т.е. да се преодолеят временните й показатели.
По този начин противопоставянето на по-грубо честотната енергия, в чиито условия живеем, на другата, по-високочестотната, която съществува както в тялото ни, така и в паралелното пространство, наложило на хората да изработят определени усилия. Тук говорим за законите за освобождаване от онова, което е временно или смъртно. На днешния човек като цяло му е трудно да приеме идеята за това освобождаване, тъй като липсват необходимото разбиране и ориентири, а това вече е свело до минимум елементарните му физиологични функции, нарушило е дишането му, вкуса му, движението му. Вече сме привикнали с това, че трябва да умрем!
В древността хората не само не са живеели според понятията на смъртта, те дори са можели да й се противопоставят.
Впрочем тук трябва да споменем още, че плътността на енергията тогава е била различна, затова състоянието на хората било доста по-комфортно по отношение на връзките им с – така да се каже – висшите инстанции. Това дори не бива да се нарича точно напълване, то било един постоянен процес на преобразуване. В течение на еволюцията обаче човекът дал своя принос към тази ситуация: със собствените си действия той сам спрял този процес и усилил съзнанието си, измествайки същевременно центъра му.
Когато говорим за еволюция на човека обаче, трябва да имаме предвид, че сме еволюирали всъщност единствено в сферата на механизма за развитие, но не и по отношение на използването на този механизъм. В резултат на това, преминавайки към краткосрочни действия и реакции, човекът спрял да разбира своето вдругиден, защото скоростта на механизма за развитие изпреварила възможността за усвояване на този механизъм.
При това у човека се получило и много силно изместване на усилието в мозъка – в лявото или в дясното полукълбо. В тези условия ние сме се оказали принудени да заменим своето вдругиден с мечта или цел. Ала това всъщност още повече ни е отстранило от ориентира и ни е научило да приемаме желаното за действително. Временните рамки научили човека да подменя едно нещо с друго, но при това същността на подмененото си остава непроменена.
Така човекът изгубил постоянството си, а с постоянството – и ритъма. Със загубата на ритъма той загубил и по-високочестотните си преживявания, лишавайки се от достъп до потенциала, с който можел да взаимодейства. При това скоростта на употреба на временна енергия се увеличила, защото нуждата от нея нараствала постоянно, тъй като тази енергия изгаря бързо.
Така се стигнало до промяна на чувствено-емоционалния фон на човека, който днес вече приравняваме към т.нар. „удоволствия“. Постоянният стремеж да преживеем емоционално сътресение (да си доставим с всички възможни средства удоволствие или неудоволствие) все повече разчленява съзнанието ни според вида на реакциите на дясно и ляво полукълбо, като мозъкът всъщност вече отказва да изпълнява функциите си и да участва в най-важното – вътрешното построяване на тялото. В резултат на това се е стигнало до най-големия възможен разрив – между главния мозък и костния. А оттук и до многото болести и вируси.
По природа мозъкът не може да участва във временни процеси, тъй като не може сам да преживее себе си. И така излиза, че това, което имаме, е вече не мозък, а само негов придатък. Развили сме мозъка си като обем, но не сме разбрали какво да правим с него, и така, без да сме се научили как да използваме новите си възможности, сме превърнали този орган в придатък, т.е . в някакъв механизъм, частично заменящ функциите на мозъка.
Ето защо това, което днес наричаме „съзнание“, всъщност не е такова: то е реакция на определени участъци от мозъка към изработените рефлекторни действия, свързани с частичните възможности за напълване. Дори тези, които днес се раждат що-годе центрирани и хармонични (да ги наречем „силните в днешния свят“), по-скоро реагират, отколкото реално взаимодействат.
А тъй като пространството е поделено от гледна точка на напълването (тотемността), ние разполагаме с нещо като уравновесен модел на устройството на света, но равновесието тук се задава от временни параметри, а не от пространствени, което за Земята няма значение, но за човека е пагубно, тъй като ние реагираме един на друг от гледна точка на напълването, а не от гледна точка на усилията, които влагаме в собственото си развитие. А те са всъщност нищожно малко. И ако вие смятате, че правите нещо кой знае какво, по-добре се опитайте да разберете това вашето собствено усилие ли е, или условията, в които живеете. Тоест външното или вътрешното определят вашите действия?
31 май 2012
RSS: