Напълването – понятие, свързано с формата
Напълването – понятие, което се отнася за пространството ли e? В смисъл, че можем да напълваме не само себе си, но и, например, стая, дреха или предмети?... Или всичко това е психология? С напълването се съотнася само енергията ци (ци-ци, ци-цзин, ци-шън), или цзин и шън също могат да напълват?
Напълването е понятие, което се съотнася с формата. Пространството, в което живеем е определено от нея. В тази форма е вписано всичко, включително и ние. Тя има своите изразени физико-енергийни показатели, които определят условията на напълване. Дори самите ние можем да бъдем разглеждани от позицията на определена субстанция, напълваща пространството.
И тук вече не е важно дали самите ние напълваме пространството или то нас, защото всичко е подчинено на формата. Излизането извън нея, всъщност, определя разликата между това да се пребивава в пространството на напълването и това – в пространството на преобразуването. Самият изход вече представлява сам по себе си усилие, което е над усилието на формата на напълването.
Напълването не е толкова просто понятие или някаква даденост, а определено свойство, което притежава свое усилие. За нас то е константа и затова просто го наричаме енергия, но това по никакъв начин не ни помага. Можем колкото искаме да говорим за въпросната енергия, но така или иначе продължаваме да зависим от нея.
Ето защо не е важно дали, всъщност, ние ще напълваме нещо, или пък нещо ще ни напълва нас, тъй като и в двата случая не влияем на самия процес. А на него му влияе единствено формата. И ако искаме да разберем разликата между формите, то трябва да се научим да превключваме усилието си. За това именно се въвеждат различни показатели, които най-точно са представени в даоистката алхимия. Тези показатели разделят пространството на усилието на девет вида енергии.
Важното е да се разбира разликата между пространството на усилието и пространството на усилието на напълване. Пространството на усилието е определен обем, в който сме в състояние да изменяме своята честотност, криеща зад наименования като „цзин“ и „шън“, докато пространството на усилието на напълване представлява просто ци. В действителност, шън дори не е усилие, а кристализация, и затова трябва преди всичко да опознаем природата на цзин, или природата на петте цзин, ако щете. Ето защо, докато просто си разсъждаваме на темата за енергията, или да речем, че дори сме достигнали до някакво ниво на взаимодействие с енергията ци, всъщност, не правим абсолютно нищо.
Милиони хора практикуват ци гун, тайдзи и йога, където в основата е заложена работа с енергията, но в действителност не правят нищо. Единствено подменят едно напълване с друго или, ако щете, напълването на една част на тялото си заменят с това на друга. Това, на практика, е заместване на една емоция с друга. А, всъщност, е нужно усилие.
Но тук възниква един още по-важен въпрос, който се състои в следното – не откъде да се вземе това усилие, а как да се изрази. И именно тук започва, така наречената, „засада“, тъй като за целта е необходимо правилно развито съзнание. А докато разбирането за геометрията на мозъка си стои като някаква утопия за пространството, в което живеем, то на нас не ни остава нищо друго освен да разчитаме на тези, които по някаква причина са успели да изплуват на повърхността. Дори и ако тази причина е взрив от динамит.
03 юни 2012
RSS: