Вампир
По какъв начин напълването на човек зависи от неговата кръвна група и резус-фактор?
Това, което ние наричаме човек, в действителност е само условието за неговото съществуване. И ако това условие не е реализирано, той по-скоро е вампир, който пийва от собствената си кръв, отколкото човек. Кръвта подхранва в нас множество части, а също така и тези, които изработват тъй наречените човешки вибрации, които доста често отстъпват място на животинските или небесните (или по-точно на двете заедно). Но тук по-важното е, че всяка част изисква своето от кръвта.
Кръвта е носител на енергията на пространството, в което живеем и ако в някой преобладава животинското начало, то от човешка гледна точка той е жив мъртвец, т.е. вампир, който пие и се подхранва от собствената си кръв. Дори да сте го хванали в момент, в който изяжда крак от прасе, то това по-скоро е за по-добро кръвообращение, защото просто му е необходима по-груба и животинска храна. Всъщност, ако видим някого до нас, който нагъва хамбургер или си похапва пиленце, то това не е ли вампир, или по-точно „вампирозависим“! „Вампирозависим“ – това е вампирски наркоман.
Ако забележите някой, който седи в поза за медитация, с извърнати към небето очи и с паничка със стафиди, то това е борец с вампирите. На него не му е нужна вашата кръв, защото е във връзка с „по-висша инстанция“, пред която употребата, храненето и пиенето на кръв не е на почит.
Тъй че би могло да се каже, че кръвната група показва по-скоро степента на нейната плътност и способността ѝ да захваща повече или по-малко пространствена енергия. Във всички случаи, това е един канал на човека – както към самия него, така и към вампира или небесния скитник вътре в него. И би било по-правилно, не да се опитваме да се справим със зависимостта от напълването, което ни носи кръвта, а да мислим как да се освободим от тази зависимост.
Погледнете само колко хора имат ниско или високо кръвно. А какво значи това? Това означава, че те са зависими от енергията, чийто базов носител се явява кръвта. Най-големият проблем тук се изразява в това, че ние сами усъвършенстваме и усилваме насищането с кръв, а след това тя заглушава нашия мозък, енергия и тяло. Дори само повърхностното дишане довежда до застрашителните процеси на окислението, след което всички започват да се плашат със свободните радикали.
Какво толкова може да се говори за свободния радикал, когато самият мозък вече отдавна е станал такъв? А знаете ли какво става с този, на когото мозъкът му е станал свободен радикал? Той се превръща във вампир. Така че, зависимостта тук е голяма, но всъщност неин катализатор е кръвта, или нейният резус, но това все пак вече е следствие. Но тъй като тази зависимост е тотална, то това следствие се изтъква като причина пред народното съзнание.
Препоръчани материали по дадената темата:
05 юни 2012
RSS: