Миризмата на съседа
Когато говорите за контролиране на процеса на напълване, какво имате предвид: определено умствено усилие на наблюдение (съзнанието да работи като насън и да позволява на случващото се да се осъществява) или активна намеса?
Какво означава да се научиш да контролираш процеса на напълване на тялото – да осъзнаеш по-задълбочено и фино неизбежните грешки или да промениш началната си хранителна дажба, за да не се „пренапълва“ стомаха? Да удържаш тялото във формите на тайдзи по-дълго, отколкото му се иска, за да се проявят по-ярко вътрешните усещания? Да мислиш правилни мисли „до посиняване“? А ако това са последователни стадии, как да разберем, че е време да преминем към действия? Та нали „простото решение“ ще се окаже вероятно следствие от зависимостта и хаотичното състояние... Водата можеш да я помиришеш преди първата глътка, но как мирише „вкусният и питателен“ начин, например, за печелене на пари или за общуване със съседите?
Напълването е обусловена даденост, то е следствие и единственото, което се налага да правите тук, е да наблюдавате, за да се уверите лично или да се разубедите в казаното. В съществуващите пропорции с напълването не може да се направи нищо, то трябва да се измени. А това е невъзможно без усилие.
Освен това дадените пропорции не трябва да се контролират, а трябва да се разбере механизмът на превключване, насочен първоначално към понижаването или повишаването на обема на напълване (в зависимост от дадените условия). Тоест тук става дума за процеса, свързан с възстановяването.
Ако имате достатъчно енергия, тогава трябва преди всичко да възстановите условията за нормално физическо съществуване. Ако имате прекалено много e важно да намалите зависимостта си от нея. Едва след като се възстановим, вече можем да включим съзнателния контрол, защото по правило съзнанието също изисква възстановяване.
Ето защо напълването трябва да се разглежда само от гледна точка на възстановяването, за да може в момента, в който започнем да генерираме енергия, нищо да не ни пречи или най-малкото процесите, които ни пречат, да са сведени до минимум. Тоест вниманието и наблюдението не трябва да преминават по-нататък.
Тайдзи е вече условие за генериране на енергия и тук трябва да разберем дали сме се възстановили, преди да започнем да строим новото. Можем да избягаме от зависимостта от напълването и да си навлечем синдрома на Буда, след което да не можем да се справим с това.
Що се отнася до миризмата на съседа или парите и как да общуваме с тях, първо трябва да се опрем на умението да наблюдаваме и възприемаме – какво е съседът, какво са парите. А печеленето е въпрос на усилие. Тук възниква следният въпрос: „Създадено ли е то?“. Усилието е естествен процес на напрежение, контролиран от вашето съзнание. Ако го няма, тогава всяко печелене е продължение на темата за напълването. Парите трябва да зависят от вашето усилие, а не от реакциите, които усилват функциите на напълването.
Същото се отнася и за съседа. Какво ви дава общуването с него? Напълване? Тогава трябва да разберете, че то ви е необходимо за възстановяване. Ако не, то най-добре съседът да си остане под формата на миризма или по-добре – на аромат.
13 юни 2012
RSS: