Матрицата на фламенко
Фламенко е много противоречив танц, който съдържа в себе си множество преплетени стилове. Изключително трудно е да се опознае матрицата на фламенко и макар че тя може да се обозначи с една единствена дума – „напрежение”, опознаването на това състояние е изключително трудна задача, отвела множество танцуващи този танц в напълно различна посока.
Неумението и невъзможността за построяване на напрежение е превърнало днес фламенкото в крайно емоционален танц, при който танцуващият не толкова изразява, колкото разкъсва себе си, като при скъсването на износена струна.
Удивително е обаче, че притегателната сила на фламенко не угасва, дори ако танцуващият се скъса като струна, изпълнявайки на себе си (но не и чрез пространството) удивителното действие, наречено фламенко. Фламенко не е ритъма, а изкуството на преживяването. И ако не знаете как да настроите напрежението на струната, неизбежно ще я скъсате.
Фламенко е крайно концентриран танц, затова той е подвластен само на силните хора. Експресивността на фламенко не бива да измества звука, който трябва да изразява напрежение или по-скоро разтегнато усилие. Това усилие ние постигаме с всички инструменти на фламенко, основният от които е именно тялото.
Фламенко е определена територия, изискваща наличието на компас. Фламенко няма ритъм, то има вибрация. Опитът да се подчини фламенко на ритъма е довела до загубата на идеята на този танц, чиято основа и сърцевина е именно настройването към вибрацията.
Това е един удивителен танц на ритъма без ритъм, при който степента на напрежение води до загубата на най-висшият елемент на танца – ритъма. Много е трудно да се опише матрицата на фламенко, човек трябва да се научи да я изразява. Изказана с думи, тя се състои от две понятия – настройване и звучене, но в действителност тя е струна, която има определено обтягане.
Ако не разбира това, танцуващият е обречен да развива във фламенко собственото си его, потъвайки в емоционални характеристики и разрушавайки себе си. Важно е да можем да поддържаме огъня на фламенко, без самите ние да изгорим в този велик танц, който просто не може да бъде опознат докрай, тъй като в него са сплетени плачът, радостта и мъката на цели поколения и традиции.
04 юли 2012
RSS: